Г-н Близнашки, защо подкрепяте студентските протести?

Смятам, че нацията преживява съдбоносен момент. Ние не можем да се оставим на манипулацията и да продължим да живеем в лъжа. В края на краищата искрата на пожара започна с онези събития от навечерието на изборите, с които се направи внушението, че се е отивало към грубото им фалшифициране. В продължение няколко месеца се очакваше прокуратурата да повдигне своите страшни обвинения и да арестува виновниците. Накрая обаче нещата се сведоха до несъстоятелни обвинения срещу тогавашния главен секретар на Министерския съвет. Абсурдна ситуация!

След това дойдоха онези речи от първите заседания на Народното събрание, които нямат нищо общо с духа и практиката на парламентаризма. Победителите от странната коалиция, за която никой не е гласувал, заплашваха с разправа лидерите на най-голямата политическа сила. Стигна се до назначаването на Делян Пеевски, медиен магнат с някаква странна биография, за председател на тайните служби, за да възглавява ред в страната... Тук вече хората не издържаха. Чашата преля. За мен много важен мотив бе, че младите хора поставиха въпроса за характера на самото правителство. Бях изключително впечатлен от лозунгите. Млад човек носеше плакат с надпис "Олигарски" и аз си казах: "Боже мой, тези млади хора усещат нещата". Те трябва да бъдат подкрепени. Какво остава за ветеран като мен, който повече или по-малко знае за какво става дума. Мога съвсем спокойно да кажа, че студентите са новите будители на България.

Аз участвам в протестите от първия ден, от онези петък, в който се изля проливният дъжд, но хората излязоха на площада. Всичко започна като демонстрация на гражданското общество срещу произвола на самозабравилата се олигархия. Продължителността на протестите е уникална за страна като България. В момента имаме сблъсък на волята на олигархията за доминация и волята на гражданското общество за съпротива срещу тази доминация.

Задкулисието в България винаги се е усещало. Усещахте ли го вие, когато бяхте депутат от БСП?

Аз бях потресен, когато се върнах в парламента през 2005 година след 10-годишно отсъствие. Не можах да позная собствената си парламентарна група. Повечето от депутатите имаха по 2-3 мобилни апарата и много скоро ми стана ясно, че вторият и третият апарат служат за връзка най-вече със спонсорите. Това беше друг тип идейно-политическа нагласа. Нямаше нищо общо с това, което изживявахме в ранната фаза на прехода, когато сблъсъкът бе по-скоро идеологически. Тук сблъсъкът бе между различните корпоративни интереси.

Вие разбунтувахте ли се?

Бунтувал съм се на няколко пъти. Надявам се повечето хора да си спомнят речта ми срещу плоския данък, позицията ми срещу опита изборният праг за коалиции да се качи до 8 процента, за да се отстрани традиционната опозиция, т.нар. Синя коалиция. Малцина си дават сметка, че аз водих и друга борба – срещу разграбването на крайбрежната плажна ивица. Тогава беше внесен един законопроект за крайбрежната плажна зона и там се предлагаше да се изтърбуши чл.18 от конституцията. Идеята им бе да се обявят 100 плажа от национално значение, а всички други да бъдат предоставени за собственост на общините. От това щеше да последва традиционното преобразуване от публична в частна собственост и след това продажбата им на новите богати.

Горд съм, че тогава успях да се намеся и осуетихме това намерение, защото същият този чл.18 ал.1, където се казва, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, беше записан в конституцията по мое предложение през 1991 година. Може би си спомняте, че аз поисках оставките на тримата министри, които участваха в ръководството на републиканската пътна инфраструктура (по времето на тройната коалиция – бел.ред.) – един от тях беше Пламен Орешарски. На тези искания Сергей Станишев отговори, че няма да хвърля своите министри на вълците. След това бяха спрени европейските средства. Аз съм бил последователен в своето поведение. Партията на Сергей Станишев не е моята партия.