Таня Цанова е директор на ЦДГ “Синчец”, която наскоро отбеляза 35 години от създаването си. Грандиозният спектакъл, подготвен по този повод от учителите и малчуганите на детското заведение, трогна публиката, препълнила големия салон на читалище “Христо Ботев”.
В продължение на 30 години Таня Цанова показва любовта си към децата и към своята професия. Днес тя говори с много обич и топлина за своите бивши и настоящи възпитаници.

Г-жо Цанова, Вие ръководите най-голямата детска градина на територията на общината. И в тази връзка искам да Ви попитам какви са отговорностите, които стоят пред Вас?

Детска градина “Синчец” е най-голяма не само на години, но и по брой на децата. В момента при нас се възпитават 160 деца. Смея да твърдя, че нашата детска градина е желана територия за малчуганите. Много дълго и упорито е работено през годините за утвърждаване името на детското заведение, а сега то работи в наша полза.
Предизвикателна е нашата работа. Стремим се да направим деня на децата по-различен  и интересен от предишния, което зависи от умението не да си учител, а педагог. В процеса на работа се стремим навреме да открием заложбите, способностите и талантите на подрастващите и да помогнем за тяхното развитие. За целта в нашето детско заведение предлагаме различни извънкласни занимания по интереси – вокална група, модерни танци, аеробика, туризъм и др. Децата проявяват интерес към всички форми, които организираме за тях, и с желание ги посещават. 
Основната ни цел е при нас децата да получат добра подготовка за първи клас. В нашата детска градина работим по програма “Моливко” на издателство Велико Търново. Тя е една от най-трудните, но материалът по български език и математика е добре структуриран. Преподаваме го под формата на игра и децата лесно го усвояват. Това показват и резултатите от диагностичните тестове, които малчуганите покриват. За мен лично е много важно децата да излязат от детската градина със самочувствие, че са добре подготвени за първи клас, да имат ясна представя за новите неща, които ще им случват в училище и да бъдат спокойни, че ще се справят с тях.
Радостна съм, когато родителите ни благодарят, че децата им се чувстват добре в училище. Това означава, че сме си свършили добре работата.
Детска градина посещават и деца със здравословни проблеми. Те се нуждаят от ресурсен учител и по-специални грижи. Опитваме се да обясним това на родителите им, но не получаваме разбиране от тяхна страна. Те не търсят решение на проблема, не искат да разберат, че децата им са с особени образователни потребности. Предлагаме на родителите да ги водят при нас в определени часове, но те предпочитат да ги оставят за целодневно обучение, а това означава, че вниманието на учителя трябва да бъде изцяло насочено към болното дете. Ние имаме желание да помогнем в такива случаи, но и родителите трябва да проявяват разбиране и да не подценяват проблемите на своите деца.

Има ли разлика между сегашните деца и онези, които са посещавали детската градина преди 10 и повече години?

С времето децата стават все по-умни. Предполагам, че това се дължи на факта, че родителите са по-добре информирани за всичко, което се случва у нас и по света. Освен това те отделят повече време на децата си.
Искам да споделя за друга разлика, която ми е направила впечатление. Имах възможност да посетя други държави и направих сравнение между децата, които видях там и нашите деца. Констатирах, че българчетата са много по-красиви и добре облечени. Нашите даца имат излъчване и са по-талантливи от връстниците си в чужбина.

Сега много се говори за агресия в училищата. Какво е положението при по-малките?

В детската градина няма агресия. При нас всичко е музика, забавления, заниманията се провеждат под формата на игра. Ние учим децата да бъдат добри, отстъпчиви, да бъдат приятели помежду си, да бъдат настоятелни, когато имат основание да отстояват правата си. Е, има единици, които нарушават дисциплината, но това е нормално.
Много е важна ролята на родителите, за де не се заражда агресия в децата. Най-лесно е да удариш дете, но тава не е правилният начин за възпитание. Децата се раждат добри. Ние трябва много да ги обичаме и да се отнасяме с внимание към тях. Тогава те ни отвръщат също с любов.
Щастлива съм, когато наши възпитаници след време дойдат в детската градина, за да видят учителката си или просто да поседят в двора. Това показва, че те не са забравили любовта, с която сме ги дарили. За да си учител, трябва много да обичаш децата. Иначе просто не ставаш за тази работа.

Как ще коментирате варианта, който предлага министърът на образованието, децата да тръгват на училище от 5-годишна възраст?

Имам притеснения в това отношение. Според мен е доста рано децата да тръгват на училище от 5-годишна възраст. Разбирам, че Министерството на образованието и науката иска да въведе европейските практики, но не смятам, че те са добри. В тази връзка искам да дам един пример. Преди време бяха в Дания и там посетих една детска градина. Направи ми впечатление, че цяла седмица децата имат една и съща програма – ходят в парка и наблюдават природата. Там те имат безгранична свобода и въобще не са мотивирани да учат. Ние имаме традиции в образованието, изградени структури, които не бива да нарушаваме. Доказано е по света, че нашите лекари, инженери, компютърни специалисти, както и работещи в други сфери, са най-добрите.

Детска градина “Синчец” е включена в програма за осигуряване на средства за ремонтни дейности. Какво предстои в тази насока?

Не знам какви средства ще бъдат отпуснати, но се надявам те да бъдат достатъчни за ремонт на покрива на детската градина, на кухненския блок, както и да сменим дограмата. Ремонтните дейности са наложителни. Смятам, че до кроя на месец септември тази година те ще бъдат приключени.

Накрая искам да Ви попитам колко деца ще изпратите в първи клас тази година?
 
Със специално тържество, което организираме по традиция, в първи клас тази година ще изпратим 31 деца. Догодина пък ще изпратим в училище двойно повече деца.