Името на Малинка Цветкова е познато в местните литературни среди. В края на миналата година тя представи първата си стихосбирка в Ботевград – „В различни точки на света...”, в която е изляла натрупаните в душата й болки и радости през годините, мъдрост и житейски опит. Днес, далечe от Родината, Малинка продължава да пише стихове. Творчеството й постепенно добива популярност в чужбина. Наскоро тя получи радостната вест, че е сред лауреатите на конкурса за микроразказ „I Concurso de Microrrelatos „Otoño/Inviernо”, който стартира през февруари тази година в Испания. Нейният микроразказ „Ромон” е публикуван в антология, озаглавена Есен/Зима.


„Изискването към участниците бе да представят микроразказ, който съдържа пет изречения и една от думите – „есен” или „зима”. Аз бях единствената българска сред 4000 творци от различни държави. Най-добрите микроразкази са поместени в антология, която наскоро излезе от печат. Аз получих книгата на 30 април”, сподели пред наш репортер Малинка Цветкова.


Ботевградчанката е сред победителите на още два литературни конкурса в Испания. Стихотворенията й „Нов живот” и „След слънчевата жар” са публикувани съответно в антологиите  „Въздушни стихове” и „Към поезията с любов”.


„Много са малко конкурсите в Испания, на които се дават парични награди на победителите. Най-голямата наградата за автора е на  творбата му да бъде отсъдено място в сборник с избрани художествени  произведения”, обясни Малинка Цветкова.


Ботевградската авторка е сред финалистите и на престижен конкурс за поезия, който се проведе в Аржентина. Стихотворението й „Улови мига” е публикувано в антологията „Свят в равновесие”.
Малинка Цветкова има още един повод за гордост и щастие. Първата й стихосбирка „В различни точки на света...” вече е преведена на испански език и скоро ще бъде представена официално на средиземноморския остров Ибиса”, където тя работи.


„Отскоро съм член на Асоциацията Juntos para Ibiza /Заедно за Ибиса/, подпомагаща писатели и хора на изкуството. Вярвам, че тази асоциация ще ми окаже съдействие в организацията и представянето на стихосбирката”, сподели Малинка Цветкова.


Творческите успехи, които ботевградчанката постига на чужда земя, не мога да потушат болката й от това, че българите на остров Ибиса живеят разединено.


„Не само че не сме единни и не си помагаме, но си и пречим. Била съм свидетел на много случаи през тези шест години и половина, откакто работя и живея на острова, ще споделя някои от тях. Преди известно време разбрах, че има вероятност българите, които сме около 200 човека, да можем да гласуваме тук, на острова. Колко хубаво е да можеш да упражниш правото си на глас!
Трябваше само да се съберат минимум 40 попълнени заявления, доказващи желание за гласуване, и да се изпратят в Консулството ни във Валенсия, за да бъде разкрита секция на Ибиса. С една моя близка се заехме с реализацията на тази възможност, но уви…


Голяма част от хората, с които разговаряхме, не искаха и да чуят за България, други -  уплашени от злоупотреба с личните данни, категорично отказаха, трети живо се интересуваха от заплащането на членовете на комисията. Някои от нежелаещите дори подеха открита антикампания срещу разкриването на секция за предстоящите избори за евродепутати.
А на мен толкова ми се иска и ние, българите, живеещи на Ибиса, да сме задружни, да се събираме и да си помагаме, както го правят другите! Немските магазини, барове и ресторанти са пълни с германци. Английските, френските, и италианските също. Преди няколко месеца унгарец отвори бар. Всеки път, когато мина покрай него, чувам унгарска реч, а унгарците са пет-шест пъти по-малко от нас, българите.
И ние си имаме български ресторант, но е рядкост някой сънародник да го посети...


Преди няколко дни бях на интервю за работа. Шефовете – англичани, от 12 години живеят на острова, но не знаят и не искат да учат испански език. Търсеха си персонал, говорещ техния език.


Българка, живееща със семейството си на Ибиса, забраняваше на мъжа си и големия си син да говорят български в дома им, а малкият й син - въобще не знаеше родния си език. Друга наша сънародничка - компютърна специалистка, дойде да живее с детето си на острова преди години. Оказа се, че седемгодишната й дъщеря не знае и една дума на български”, разказа Малинка Цветкова и добави: „В крайна сметка успяхме да се съберем достатъчно на брой сънародници, които не се срамуваме от това, че сме българи, милеем за България и не ни е безразлично какво се случва в Родината ни. Затова ни радва фактът, че ще можем да упражним правото си на вот на 25 май. Благодаря на тези хора, че подкрепиха каузата! А за другите - ми е жал... Най-много ми е мъчно за България!”.


Темата за разединението на българите в чужбина също намира отражение в поезията на Малинка Цветкова.