В неделя, 28 септември, от 17.00 часа пред Исторически музей Ботевград ще бъде представен спектакълът „Монолог с куфар“ на световноизвестния български мим Герасим Дишлиев, последовател на Марсел Марсо. Представлението е в основата на проекта „Мимолетни следи“, в който си дават среща изкуството, екологията и спортът.
Дишлиев пътува на колело в продължение на 34 дни (3077 км), като ще играе в 34 града в 7 европейски страни. Велотурнето стартира на 1 септември 2014 г., а финалът е предвиден за 5октомври 2014 г.
Спектакълът вече е изигран над 50 пъти пред 5000 зрители. Обиколил е България, Франция, Финландия, Израел, Италия и е гостувал с успех на фестивали, големи и малки театри, циркова арена, читалища, културни центрове, домове за стари хора, затвори. Навсякъде хората си тръгват развълнувани, усмихнати, пречистени, върнали се към спомени, свързани с дома, пътя и мечтите.
„Идеята на това турне с куфар е да измина обратно пътя, по който преди 18 години тръгнах на автостоп от Свиленград към Париж в гонене на мечтата си – да бъда мим, да уча при най-добрия - маестро Марсел Марсо. Сега, когато пътят се оказа мой дом, искам да го измина отново, като този път не бързам през глава към крайната точка, а вече се наслаждавам на всяка крачка и всяка среща”, казва Дишлиев за своя проект.
В Ботевград са минали първите 18 години от живота на Герасим. Неговата майка Славка Дишлиева бе дългогодишен преподавател и важен фактор за въвеждане на чуждоезиковото обучение в ПМГ „Акад.проф.д-р Асен Златаров”, основен преподавател на френските паралелки. Баща му инж. Венцислав Дишлиев беше уважаван колега и професионалист в „Микроелектроника”.
Монолог с куфар
Автобиографична измислица,
която свързва Свиленград с Париж и България с Франция
чрез съдбата на един М-имигрант - М като мим-мечтател
Вземете един леко бъбрив мим, прибавете куфар, пълен със спомени, щипка смях, лъжичка музика, няколко грама лична драма и поетичното мигновение е готово.
Герасим жонглира с емоциите и думите. Преподавател в школата на Марсел Марсо, асистент и сътрудник на Маестрото в периода 1997-2005, българинът говори с тялото и играе със словото.
Един уестърн от Изтока, в който сълзите се редуват с изблици на смях, а иронията към собствената съдба е единственият начин да не загубиш надежда за утрешния ден...
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари