Или не разбирам, или нищо не се случва. Имам ясен спомен, че задачата на коалиционното правителство беше да ни вкара в Европа. Тези дни обаче си мисля, че задачата му е също така и да ни изкара от Европа. Времето за поредния съдбовен евродоклад наближава, в Брюксел сън не ги хваща да мислят за София, в София обаче мислят за Сандански, за избори през есента, за УЕФА, ФИФА и други абревиатури, но не и за европейския доклад.

Ситуацията много напомня на един от онези вицове по формулата "един американец, един германец и един българин", които са отвратителни, най-вече защото са точни. Този път става дума за американец, германец и българин, които попаднали в плен и трябвало да се откупят.

Дивашкото племе предложило на пленниците три варианта за откуп: да изядат буца сол, да издържат на сто тояги или да си купят свободата с определено количество пари. Американецът и германецът веднага платили и веднага били освободени. Българинът казал, че избира солта. По средата на буцата казал, че не издържа повече и че се прехвърля на тоягите. Започнали да го бият, но на петдесетата тояга българинът изпъшкал, че ще си плати. И си платил.

Не мога да преценя точно в кой момент от коя фаза сме сега, но ми се струва, че цялата тази история ще ни излезе доста солена, доста болезнена и накрая - скъпа.

Тези дни ни казаха, че има вероятност да го отнесем за телефон 112, ако до края на юни той не заработи на територията на цялата страна. Даже и на картата на Европа ни показаха като едно тъмно петно, за да не приказваме после като Александър Томов колко много сме се изненадали в последния момент. И казаха, че това е срам за българите. Не за Емел Етем, не за коалицията, а за българите.

Такава е европейската логика: българите издържат с данъците си хора, които не могат да свършат работата си, затова българите трябва да се срамуват и да плащат. Острият тон на европейския комисар по телекомуникациите Вивиан Рединг ме кара да мисля, че по отношение на телефон 112 вече сме изблизали половината буца със сол и сме към четирийсет и петата тояга.

Директорът на държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков се направи тези дни на вътрешен човек, който има информация от свои хора, че ако си се справил с половината сол и си изпъшкал половината тояги, няма да ти се наложи да се откупваш повече. Тадаръков съобщи, че сме си изтърпели одита в разплащателната агенция и парите за САПАРД ще бъдат отблокирани тези дни. От Европа отрекоха процедурата сол-бой-откуп да е съкращавана. И че за българския фонд "Земеделие" тази процедура не е приключила.

Още по-малко е приключила процедурата по отношение на пътищата. Както и да обясняваме, че там сме изблизали почти цялата сол и сме изтърпели почти всичките тояги. Европа продължава да иска доказателства за правенето на разлика между усвояване и присвояване на европейски фондове и няма да отблокира парите, докато не получи наистина всички доказателства.

Европа е по-нервна от нас, защото се чуди какво ще ни прави, ако продължаваме да се правим, че не разбираме. Има комисари толкова стреснати от българските реакции, че определено трябва да им пратим една ромка да им лее куршум.

На нашия фронт обаче - пълно спокойствие. Пауза между солта и тоягите. Активистите на БСП обикалят страната и разясняват Катаринската политика на коалицията, т.е. решенията, взети в СПА центъра "Катарино". Пръв сред разяснителите - Румен Петков. И в това няма нищо нелогично. За пред Брюксел Румен Петков е доказателство как БСП се бори с корупцията. За пред социалистическия електорат Румен Петкове доказателство как БСП се бори с Брюксел.

Междувременно съдбата ни прожектира една кратка демо версия какво може да ни се случи, ако продължаваме да се правим на луди - същото, каквото се случи на ЦСКА. Поне вече знаем каква ще е реакцията - българското правителство и българският президент ще започнат да се оплакват от комплот и да поучават целия свят на справедливост. Точно както го прави Александър Томов.