Приживе самият той се шегуваше с многобройните сцени на смърт, които изиграва


Актьорът си отиде тихо от тумор в мозъка, провокиран от загубата на любимата му съпруга Лиляна. Нито за миг каубоят на българското, сръбското и унгарското кино не прояви слабост, не хленчеше или не се предаваше на болестта, макар че бе почти сляп и ходеше с бастун. Той обожаваше живота тук, на земята, но след смъртта на жена му, която също си отиде от рак, Джоко искаше да отиде при нея. И знаеше, че там горе, ще му е по-хубаво, защото ще е с Лиляна.


Седмица преди да навърши 82 години, на 21 февруари 2014 г. вечерта Джоко Росич пое към един друг свят. Приятели, колеги и близки на актьора   го почетоха вчера сутринта в столичния храм „Света София". Дрескодът на всички, които ще уважат човека и актьора Джоко Росич, е каубойска шапка. Именно тя беше любимият аксесоар на артиста с най-чаровния дрезгав глас. Познатите на каубоя са били решили да не носят цветя, а да си спомнят за него на вино, ракия и водка, предаде "Всеки ден". „Джоко не се страхуваше от смъртта. Когато сме говорили за края, той казваше: „Не ми носете цветя на гроба. И не плачете. Не ви искам тъжни. Просто изпийте едно за мен", разказаха пред „Всеки ден" негови авери от любимата му кръчма „При Илко" на пазара „Ситняково" в София. Там висят филмови плакати на Джоко Росич, както и негови снимки.


Под една от тях има малка чаша, която никой не пипа. Това е чашата на Джоко, който винаги ще бъде тук, сред нас, казват неговите приятели и му се сърдят само заради това, че си е отишъл, преди да почерпи за рождения си ден. Той бе голяма душа и съчетаваше всичко най-хубаво от характера на българите и сърбите, убедени са негови колеги. Джоко Росич е издъхвал десетки пъти във филмите, в които се е снимал. Приживе самият той се шегуваше с многобройните сцени на смърт, които изиграва. „Имам си идея - някой да направи документален филм, който да се казва „35-те смърти на Джоко Росич". Горе-долу толкова пъти съм умирал в своите филми от 1964 до днес", коментира приживе актьорът. Джоко бе човек, който се славеше с уникално чувство за хумор, макар че животът му е бил белязан и от трагедии. В деня, в който почина съпругата му, Джоко Росич призна, че заедно с нея си е отишла и част от него.


Онкологичното заболяване на Лиляна пък бе провокирано от нелепата смърт на сина й - журналиста Стоян Колев. Росич отглежда момчето като роден син. Стоян умира нелепо преди няколко години, след като се задавил с баничка. Росич и Лиляна нямат общи деца. Двамата имат по едно дете от първите си бракове. Той - дъщеря Ирина, а съпругата му - син, който умря млад.


Снимката е от архива на сайта:  Зимният празник на Бойковец на 27.ІІ. 2010 година и още: шапката, ботушите и други вещи, принадлежали приживе на великия Джоко Росич. Съхраняват се в Етрополе.