Госпожо Цветкова, каква е равносметката от работата на Районния съд в Ботевград през изминалата 2014 г.?


Миналата година в Ботевградския Районен съд са постъпили за разглеждане 2293 дела. Заедно с висящите дела от предходната година - съдът през м.г. е разгледал общо 2592 дела. От тях 90 процента са приключили.


Осъдените лица през миналата година са 270, от които 31 са непълнолетни.


Образувани са 298 изпълнителни дела, а държавният съдебен изпълнител е събрал вземания на обща стойност над 911 000 лева.


Натовареността на съдиите е била средно 39 дела месечно, от които свършените са 35 дела месечно.


Годишният доклад за работата на районния съд през 2014 година е публикуван на страницата на съда и всеки може да се запознае с фактите и констатациите в него.


Какви тенденции забелязвате по отношение на съдебните дела?


В сравнение с предходните 2012 и 2013 година се забелязва намаляване броя на гражданските дела. За наказателните няма такава тенденция.


Намалява броят на т.н. заповедни производства. Това са т.н. едностранни производства, при които съдът не проверява основанията за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това са бързи производства, които касаят вземания на длъжници. Миналата година делата от този вид са 298 по-малко, което ни дава право да направим извода, че неизправните длъжници в Ботевград и Правец са намалели.


От доста време неправителствени организации, юристи, дори омбудсмана се обявяват за премахването на този член 417 от ГПК, който на практика облагодетелства банките ...


По принцип член 417,т.2 от ГПК дава възможност да се издава заповед за незабавно изпълнение само въз основа на извлечение от банковите сметки. Този член бе въведен през 2008 година и наистина предизвика обществено брожение. Това наложи издаването на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Висшия касационен съд. Според него конкретно за банките се изисква да уведомяват предварително длъжниците си по отношение на предсрочната изискуемост преди да подадат заявление в съда. И към настоящия момент съдът преди да издаде заповед за незабавно изпълнение проверява дали длъжникът е получил писмено уведомление от банката. Ако такова уведомление не е налице, съдът отказва да издаде заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист.


Магистратите в България са прекалено анонимни. Това е мнение и на председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов.


"Общинският съветник е познат в района си. На него звънят за дупки, спукани водопроводи или каквото там се случи. Дори тази публична фигура е по-позната на обществото от магистратите. По този начин е и отговорна пред избирателите си. Обратно, в съдебната система имаме пределна анонимност и недостижимост на лицата в нея. Всяка една мярка, която ще създаде публичност и отговорност на тези хора пред обществото, е полезна" - казва той.


Трябва ли според Вас съдебната система да излезе от анонимност и как?


През последните 3-4 години тази затвореност на съдебната система и консерватизъм се преодоляват. Преди време се ширеше становище, което се споделяше от болшинството магистрати, че съдиите говорят на обществото само със своите съдебни актове и мотивите към тях.


Моето лично становище е, че ние сме длъжни да обясняваме на гражданите на достъпен език какво работим, как работим и какви са резултатите от нашата работа. Само по този начин ниският рейтинг на обществено доверие на съдебната система може да бъде преодолян. Ние сме длъжни да обясняваме на хората съдебните актове, които постановяваме, въз основа на какви доказателства сме достигнали до конкретното решение, как сме приложили закона.


Моето лично мнение е, че съдебните спорове не трябва да се решават чрез медиите, на страниците на вестниците, а в съдебната зала. Съгласно събраните доказателства, изслушването на страните и прилагането на закона.


Корупцията в съдебната система. Кога и как може да бъде преодоляна?


Корупцията е двустранен процес. От една страна е гражданинът, който предлага и дава, от друга служителят, който злоупотребява с дадената му власт в частен интерес. Смятам, че борбата трябва да се води и по отношение на двете страни. Обществото като цяло трябва да е непримиримо към корупционните действия.


А що се отнася до съдебната система, според мен основната мярка срещу корупцията е бързото и незабавно разследване за установяване на корупционни действия. А след това задължително публично оповестяване. Това ще бъде една генерална превенция за всички останали.


В актуализираната стратегия за съдебната реформа се предвиждат мерки за борба с корупцията. Една от тях е да се създаде помощно звено към етичната комисия на ВВС, което да извършва проверки по установена методика. Това включва и създаването на електронен регистър, който да съдържа данни от декларациите за конфликт на интереси, но да се разшири обхвата на обстоятелствата, които трябва да се декларират - например фактически съжителства, участието в непублични организации и др.


Освен това трябва да се създаде капацитет по отношение на Инспектората на ВСС, който да извършва такива проверки за установяване на корупционни фактори.


Освен това ВСС трябва да дава регулярни отчети по отношение на установени и влезли в сила съдебни актове в случаи на корупционни действия.


Защо в Румъния има осъдени 13 министри, почти едно цяло правителство, а в България няма нито един политик в затвора?


В Румъния има изградено такова специализирано звено, има прокуратура –антикорупция. В нея работят прокурори, които се занимават само с разследването на корупционни действия. При тях всеки един възможен политически натиск се оповестява медийно. По този начин се гарантира независимостта на този орган.


Това, което ние занапред ще предприемаме във връзка с борбата с корупцията, в Румъния вече са достигнали до някакъв етап.