Ловчанският митрополит Гавриил ще донесе от Йерусалим благодатния огън за Великден. Владиката ще лети с правителствения фалкон на Велика събота, 11 април, заедно с трима духовници. В делегацията са включени и шефът на Дирекцията по вероизповеданията от Министерския съвет Емил Велинов, както и двама служители от външното министерство.
Правителството разреши на църквата да ползва самолета преди повече от месец. На заседание на кабинета на 18 февруари премиерът Бойко Борисов заръча на владиците да се помолят в Светите земи, за да спрат бедствията у нас.
Тази година машината ще кацне направо в София и няма да мине през Пловдив, както в предходните две години. Свещеници ще чакат на летището, за да вземат благодатния огън, и ще го занесат в митрополиите.
Митрополит Гавриил ще донесе благодатния огън
10 човека вече изразиха своето мнение - споделете вашето!
Източник: блиц
Посещения: 3099
Дата: 08.04.2015, 07:52
Подобни новини
Коментари
добави коментар
Botevgrad.com - totalni oligofreni
|
В групата заедно с митрополит Гавраил отива и от Чекотинския манастир Отец Михаил.
|
Защо не вземе и алекси или тои ще го чака на летището с катафалката да прекара огъня
|
Той е зает да изкара пари по празниците трябва му нова катафалка старата му е набор
|
С освобождаването на отец Тошко и отец Сергей Митрополит Гавраил загуби афторитета си пред Ботевградчани.С назначаването на Вачешките разбойници се изложи много пред гражданите. Уважаеми Митрополит Гавраил мястото на търговците/отец Борис /. нее в храма,а на някое друго място.
|
Манастира в Чекотин е превърнат в свято, подредено и духовно място, благодарение на усилния труд на отец Михаил. Вижте на какво е заприличал манастира в Зелин въпреки огромната финансова помощ от Луканов.
|
Срам и позор за манастира Зелин-попадна в ръцете на духовни лица-а на търговци и далавераджии-тирове камиони -джипове-аман от далавера-хе за това и господ не помага на нашият град-защото поповете са ни такива-от далавераджии нагоре-и двамата братя не са никакви духовни лица-трябва Митрополит Гавраил да се вземе в ръце и тези двама свещенници-ако може така да ги наречем-да бъдат отстранени-такава мръсотия и кражба на пари а не се направи нищо за Манастира ни.Знаете ли от Гърция колко помощи идват специално за манастирите но отиват в джобовете на тези мушенници.Не го казвам със злоба нито със завист-фактите говорят-за това и градът ни отива надолу а на да просперира-нали двамата братя Борис и Николай-от най-големите врагове на Георгиев преди години сега му станаха най приближените-Изводите оставам на ВАС!!!
|
Възпоминания от Батак От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881 |
ВРАЧЕЩ КИТЕ. ПООПОВЕ СА ЛИГИТИМНИ. АИДУЦИ. КАТО. ТУЛАТА
|
Моля, спазвайте добрия тон и не използвайте нецензурни и обидни изрази!
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари