Със сравнително скромен военен парад днес в София ще бъде отбелязан денят на храбростта и празника на българската армия, а около 200 000 българи в цялата страна ще празнуват именният си ден. 6 май е специален и за жителите на Русе, Петрич, Каварна и Поморие, който отбелязват деня на своя град.


Светецът
Покровител на войската е християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец, честван днес от православната църква. Светията е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Съвсем млад постъпва във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Заради привързаността си към Христовата вяра Георги е бил хвърлен в тъмница, подложен на изтезания и обезглавен през 288 година. Според житието светецът поразил с копието си змей, който опустошавал околността.


 В народния календар св. Георги е схващан и като повелител на плодородието и покровител на овчарите и стадата. Затова традицията поверява на този ден на трапезата да има агнешко месо. Празникът включва и гергьовденското люлеене - на вече разлистено дърво се връзват люлки като се вярва, че по тях силата на растенията се пренася върху люлеещите се моми или ергени.


 Войската
Армейските инициатива днес ще започнат с водосвет на бойните знамена и Знамената-светини, който ще се състои в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния воин. Той ще бъде отслужен от Негово Светейшество Неофит - Патриарх Български и Митрополит Софийски. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини.


Военният парад ще започне в 10.00 ч. на площад "Княз Александър I" под командването на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев.


В него ще участват близо 1000 военнослужещи от Въоръжените сили на Република България, но почти никаква военна техника, ако не броим руският хеликоптер Ми-17, който ще е начело с българското знаме.


В осем представителни блока ще преминат военнослужещите от Военна академия "Г.С. Раковски", Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на силите и Националния военен университет "Васил Левски". В парада ще участват Гвардейският представителен духов оркестър.


Знаменен взвод на Националната гвардейска част ще пренесе през площада знамената-светини: на Стилияна Параскевовa, на 23-ти пехотен Шипченски полк, на 15-ти пехотен Ломски полк, на 13-ти пехотен Рилски полк, на 24-ти пехотен Черноморски полк, на 25-ти Драгомански полк, на 30-ти пехотен Шейновски полк и щандартът на Първи конен полк.


След завършването на парада, на площад "Княз Александър I" пред жителите и гостите на столицата ще бъдат представени музикално-строевите умения на военните духови оркестри.


Денят на Храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан и в градовете Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Карлово, Плевен, Ямбол, Асеновград, Казанлък, Смолян, Белене, Свищов, Хасково, Шумен, Враца, Велико Търново и в с. Боляровци, община Садово.


Традицията
Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване, припомнят от Министерството на отбраната. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.


През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад.


До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.


След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г., с постановление на Министерския съвет, 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.


Именниците
Имен ден днес празнуват над 200 000 българи, носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо и др, сочат данните на Националната статистика от 2011 година, когато е последното преброяване. Само Ивановден се отбелязва от повече именници - около 300 000. Георгиевците обаче са с около 2000 повече - 178 000 срещу 176 000, което прави името най-популярното в България.


Между тях е и най-старият жител в Общината, Георги Христов Вълков от с. Лопян, който преди 2 месеца започна 104-та си година. Ветеран от Втората световна война.


От екипа на botevgrad.com честитим именния ден на всички именници, военни и ветерани от войните!


Източник: dnevnik.bg