ВЪЗСПОМЕНАТЕЛНО СЛОВО ПО ПОВОД  ГОДИШНИНАТА


На днешният ден, 24.11.2015 г. сме се събрали тук в църквата „Св. Георги", за да отдадем почит на загиналите руски воини, отдали живота си за освобождението на гр. Етрополе през руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г.
Война, продължила 275 дни, довела до освобождението ни от османско иго и възстановяването на българската държава.
Предизвикана от подема на национално-освободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина от 1875, Старозагорското въстание от 1875 и най-вече от Априлското въстание от 1876 г.), и след това широката обществена подкрепа в защита на жертвите от въстанията, от целия свят и най-вече от Русия, доведоха до избухването на тази война.
На 03.04.1877 руският император Александър Втори, скъсва дипломатическите отношения с Турция, а на 12.04.1877 и обявява война.
На 27.06.1877 под командването на ген. Драгомиров, руските войски щурмуват р.Дунав. Свищов е първият освободен град. За преминаването на Балкана бил определен предния отряд, в който влиза и българското опълчение, а за обезпечаване на фланговете - образувани източен и западен отряд. След боевете при Горни Дъбник и Телиш, западният отряд на ген. Гурко се отправя към Етрополе, Правец и Орхание със задача да овладее старопланинските проходи и осигури пътят към София. Една от колоните под командването на ген. Дандевил поема към Етрополе. След тридневни боеве, на 24.11.1877 руските части на Преображенски, Псковски и Великолуцки полкове победоносно влизат в Етрополе.
„Етрополе, 1877 Ноемвря 12-ти, Русия влезе по 12 часа вечерта в Сабота според Неделя" - гласи приписка върху Новия Завет в църквата „Св. Георги".
На следващият ден в града тържествено е посрещнат ген. Гурко. В църквата „Св. Арх. Михаил" е отслужен тържествен молебен. От името на етрополци прочуствено слово на благодарност произнася нашият съгражданин Илия Вълчев, преводач в щаба на ген. Гурко. В къщата на етрополския чорбаджия Павел Панчов е настанен щабът на ген. Гурко. Тук талантливият руски пълководец разработва смелия план за зимното преминаване на Балкана. Победният ход на руските войски трябва да продължи през Етрополския Балкан. В отстъплението си турците организират по билото на Стара планина непревземаеми позиции на Шиндарника, Ялдъз табия и Въртешката. Настъпват решителни дни. В прокламация към етрополци, ген. Дандевил пише: „Българи! Нас ни предстои да нанесем последния удар на врага и преминем Балкана, гдето той не ще може да се задържи. Вие трябва да ни помогнете да превозим оръдията, да пренесем снарядите и сухарите през планината. Главната ваша награда ще бъде избавлението ви навеки от турците." Първоначално над 720 етрополци, а по-късно над 2500 етрополци и от дружините на Ильо Воевода под командването на Георги Цариградски се включват в превземането на Ялдъз табия, Шиндарника и Въртешката. Те помагат за разчистването на снежните преспи, изтеглянето на оръдията, на измръзналите руски воини, и е голяма заслугата на Георги Цариградски за превземането на непревземаемите сковани от лед и студ планински върхове.
Над 870 руски войници стават жертви на снежната стихия и развихрилата се зимна буря, но никой не отстъпва. В доклада си до ген. Гурко, ген. Дандевил пише: „Пратете ме да се бия с дявола, отколкото с виелиците на 5000 фута на вр. Баба." Тези руски воини оставиха не само живота си, но и душата си.
В Библията е написано, че няма по-голяма любов от тази, в която да отдадеш живота си за благото на ближния. Стотици руски воини оставиха костите си в белоснежният Балкан.
Благодарни етрополци издигнаха множество белокаменни паметници в тяхна чест. И тук, в църквата "Св. Георги", през 1890 г. бяха издигнати 2 такива белокаменни паметника. Ние винаги ще помним паметта на тези руски воини, останали в гробовете, отдали живота си за свободата на нашият град - за свободата на нашата родина.


Словото е произнесено в двора на църквата "Св. Георги" в Етрополе от учителя по история в ОУ „Христо Ботев” Марин Кубетски по време на поклонението пред паметника на загиналите руски воини.