„Милост за живите”


Започваме с уточнението, че в заглавието не става въпрос за филма „Милост за живите” (1981) на режисьора Тодор Стоянов и сценариста Николай Никифоров, с участието на   Георги Георгиев-Гец, Коста Цонев,  Цветана Манева и на още 20 известни по онова време артисти.


КОНЕ В НОВИЯ ГРОБИЩЕН ПАРК
Ето на каква картинка се натъкнахме тази сутрин, 4 април, в новия гробищен парк.
Сред поддържаното във всяко отношение гробищно пространство, „цъфнаха” и конете, които за съжаление сме принудени да покажем с приложените снимки.
Казват, че там ние човеците изгубваме всякакъв политически цвят и оттенък. Там, цветът е един -  черен. Като жалейките на реверите, като знамето, което спускаме при определени случаи на обществените сгради, като кърпите на нашите майки. И буквите върху надгробните паметници са черни.


МИЛОСТ ЗА ЖИВИТЕ
Казват още, че умрелият не знае, че е умрял. За едни се е спасил от тежка болест, за други е нелеп инцидент, за трети е рано отишла си младост или един достойно изживян живот до дълбоки старини – всеки един от тях е случай единствен сам за себе си.
А там, всички сме равни, под изравнените след изминалите 40 дни от смъртта гробове.
След тях остават живите близки и роднини, приятелите и съседите. Всеки със своята мъка и последната почит, отдадена на близкия.
Като последна си остава  надгробният паметник, който да напомня във времето за починалия. И постоянната грижа за състоянието на гроба. Всеки го прави според силите и възможностите си, защото любовта и обичта към ближния не може да се измери с нищо друго, освен с безграничната мъка по загубата му.
Когато си вложил всичко -  пари и любов, естетика и постоянство за поддържане на последното „жилище” и … един ден установиш, че работата, средствата и грижата ти е отишла на вятъра заради вандали, осквернили любовта към починалия, или коне са бутнали кръстове или разровили гробно пространство, на никого не му е приятно.
И си задаваш куп въпроси. /?/
И най вече ЗАЩО, когато  в новия гробищен парк ги има отличната планировка и поддържане на междугробищното пространство и на самите гробове, се стига до случая, който сме запечатали в снимковия материал?
А що се касае за състоянието на пътя до там – това е тема на друг разговор.