Днес празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги Победоносец и като Ден на храбростта и на Българската армия.


Св. Георги Победоносец е мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Според народните поверия Св. Георги е покровител на стадата, овчарите и земеделците.
Традицията повелява на този ден да се коли агне, това трябва да бъде първото агне, родено през годината. Преди да се заколи се захранва със зеленина и се запойва с вода. Агнето се пече цяло и се носи в църквата да бъде осветено.
Сред ястията, които традиционно се приготвят на Гергьовден са агнешки кебап, пълнена агнешка плешка, агнешки кебап и др.
- Този ден се нарича още "Зелен Георги".
- Народните вярвания гласят, че Св. Георги и Св. Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина.
- На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата.
- На Гергьовден най-ранобудният в къщата излиза да набере коприва, с която след това удря по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.
- В деня на празника не трябва да се дават на заем млечни продукти.


Празникът на Българската армия през годините


Празникът на Българската армия да бъде на Гергьовден не е случайно съвпадение. От векове Св. Георги се приема като покровител на войските, като образът на великомъченика се появява  често по бойни знамена и военни отличия.
Денят на храбростта се чества от Българската армия още с нейното създаване - през 1880 г. княз Александър Батенберг издава указ за отбелязването на празника.
През първите години празненствата са скромни, предимно в София. По-късно обаче цар Фердинанд допринася за по-грандиозното честване на събитието.
През 30-те години празникът на войската се радва на особено голяма популярност. По това време е въведена и традиционната заря – през 1937 г.
Традицията на Гергьовденските паради е отменена от Отечественофронтовската власт през 1947 г.
В периода до 89-та година празникът се чества далеч по-сдържано, като датата е променена. Първоначално за ден на Българската армия е посочен 9-ти септември, а след това 23-ти същия месец.
След промяната на режима празникът отново е върнат на шести май. Това се случва през 1993-та година.


Честит имен ден на всички, които носят името Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо, Галя!