Известният контрабасист доц.д-р Цветомир Лазаров  ще изнесе концерт в Ботевград заедно с именития цигулар проф. Йосиф Радионов и пианистката Зорница Радионова. Те ще свирят в залата на Обредния дом днес от 18.30 часа. Концертът е подарък за публиката на Ботевград .
Цветомир Лазаров е роден в Ботевград. От 16 години е част от „Софийски солисти”, преподавател по контрабас в Музикалната академия.
Предлагаме ви  интервюто му, дадено за „Ботевградски вести”.

Музиката. За първи път я чух, усетих я ....
Беше толкова отдавна.  Безспорно виновници за връзката ми с музиката са моите родители. Бях на седем, когато ме записаха в Детската музикална школа към читалище „Хр. Ботев”. По това време още не съществуваше настоящата сграда на читалището. Толкова отдавна, нали....

Моите първи учители...
Започнах занимания по пиано с Петър Петров, а учителите се сменяха почти всяка година. Следваха Веселин Умников, Кети Коруджиева, (на която бях последният ученик) и промяна.... След допитване и насоки от най-титулованите и утвърдени музиканти в града тогава – Бонка Големанова и Иван Нешков, моя милост бе насочена към изучаване на контрабасовото изпълнителско изкуство. И пръв ми нареди пръстите върху грифа г-н Иван  Нешков. По ирония на съдбата няколко години по-късно, преди още да стартира моята педагогическа дейност в Национална Музикална Академия, първата ми ученичка по контрабас беше дъщерята на учителя – Боряна


„Силует”. Легендарна местна група....
 Бях студент в първи курс, първата зимна сесия само с един изпит, когато моят приятел и съсед Весо Георгиев ме покани на репетиция на групата ....и се случи едно от тай-хубавите неща в живота ми – „Силует”. Млади, енергични, талантливи, всеотдайни и резултатите побързаха. Явно са и трайни, щом като Вие я наричате „легендарна група”?! Горд съм с нея, донесе ми  страхотна енергия и страхотни приятели и до днес. 

Консерваторията.  И след това ...
Работата в консерваторията(тогава) не преставаше и се случваха концерти, конкурси, награди и пр.
Нито тогава, нито сега смятам, че контрабасът и „Силует” са се конкурирали или са били съперници. По-скоро се допълваха и ми носеха различни ценни емоции. Скоро след настъпването на демокрацията и въпреки завидните успехи и голямото приятелство, все пак избрах да продължа с контрабаса.

Контрабасът е...
Моят постоянен спътник. Опитвам да изразявам чувствата си с него, носи ми удовлетворение, водил ме е на много места по света, разчитам на него.



„Сфийски солисти”?
Това е оркестърът,  с който  вече 16 години сме заедно. В професионален план вързката дойде някак естествено. Поканиха ме, приех и така вече 16 години. Преди това съм бил в оркестъра на Българското радио и Софийската филхармония.
А в контекста на това интервю  виждам  „Софийски солисти” като едни от следващите евентуални гости на ботевградска сцена.


Музиката, която слушам, музиката, която изпълнявам....
За всяка  музика си има място и време. И съм слушал, и съм изпълнявал различни жанрове, но поне да не е евтина и елементарна, с пошли текстове и приповдигнат южняшки ритъм. Тя не възпитава!

Да преподаваш музика е ... да помогнеш на някого да израсне.
Вече 25 години преподавам и заради няколко студента сериозно обмислям версията да предложа на катедрата при кандидатстване и при дипломиране да заснемаме представянето им, за да проследим нагледно израстването на младежите в НМА „ПРоф. П. Владигеров”. Има вече няколко човека, които могат да служат за пример и много се радвам, че съм бил част от тяхното израстване и реализация.


Трите думи, с които се описам...
 Трудолюбив, скромен, последователен.

Моята класация за най-важните неща в живота...
Честността! И в отношенията между хората и в изкуството. Всяко отклонение, за съжаление много си личи. Така и не се научих да прощавам лъжата, особено от близки хора

Животът на музиканта е ...
Интересен. Днес Брамс, утре Шостакович... Еднообразието убива.

Има ли място за старата класика?
 Само преди десетина дни изнесохме концерт със Софийски Солисти във Военния клуб в София с Моцартова програма (само). Толкова хора никога не са се събирали там. Въпреки 250 годишната възраст тази типично класическа програма се оказа безкрайно привлекателна. Очевидно, има място за старата класика.
Емоцията Ботевград .....
И преди, и сега– Ботевград е емоция.Въпреки, че не живея постоянно в града го чувствам свой. Споделям радостта и тревогите на жителите му, радвам се на успехите им, страдам за загубата на близки хора и пожелавам на всички мъдрост и просперитет!

Концертът на 15 юни...
 И аз и хората, съдействали за осъществяването на този концерт се надяваме да предизвикаме интереса и да задоволим потребностите на онези, които имат отношение към красивото, стойностно изкуство, базирано на прецизно чувство за такт, ритъм, мярка. Силно се надявам това да бъде начало на поредица концерти, защо не и периодичен фестивал на музикалното, а може би и не само музикално изкуство. Вярвам, че в Ботевград има достатъчно ценители и почитатели на културата и ние трябва да ги откриваме, възпитаваме и уважаваме, за да ни уважават и те.