Всеки път, когато се заслушам в новините по телевизията или взема вестник, все едно попадам в стая на ужасите и кривите огледала- кървави атентати в европейските градове, насилие и самоубийствен джихад, непрестанни неразбирателства между световните лидери - Европа забулена с черното фередже на Ислямска държава. Трайно в живота ни започнаха да присъстват термини като „прегаряне”, „емоционален срив”, „агресия”, „терористични атаки”, „емигрантски вълни”. Страхът ни дебне навсякъде. Картина на черни краски, на песимизъм, на Апокалипсис. На пръв поглед изглежда, че в настоящето и  бъдещето няма нищо оптимистично -  а дали ще имаме бъдеще? Мислим ли, че Европа и като цяло светът могат да се променят в положителна посока?! Аз вярвам, че могат, стига ние самите да го поискаме! Нека да поемем пътя към истинската ни цел, пътя към „мечтаната“ Европа!
Първата стъпка към тази цел е оптимизмът, вярата в едно по-светло бъдеще и борбата -  борбата за нов живот. Не бива да допускаме да ставаме пленници на собствените си несвободи. Бягството от свободата не само поражда хора послушници, то култивира пасивни, апатични и лишени от инициативност личности. Бягайки от свободата си, човек се превръща в играчка в стихийния ход на събитията, т.е. предоставя се на съдбата. А човек сам трябва да изгражда своята съдба. Защото печелят само смелите, останалите просто съществуват. Трябва да изберем промяната и да я поискаме.
Втората стъпка е да бъдем солидарни, да бъдем солидарни и толерантни с различните. „Бежанците -  ще кажат някои -  те са виновни за всичко, а също и лидерите, които ги призоваха да дойдат в Европа!“. Но защо те напускат родния си дом и тръгват на дълго и неизвестно пътуване?! Нима е лесно с деца, в студ и кал, натъпкани в препълнени лодки или полузадушени в камиони да се откъснат от своите корени?! Кое ги кара да рискуват и да тръгнат… Те бягат от ужаса на войните, от разрухата и смъртта на бомбите, от заложничеството на световната политика. Всеки човек търси свобода, сигурност и по- добър живот. Нима всички ние не мечтаем за свят, където за всички има лечение, учение и възможности? А бежанците не искат ли същото? Ние – европейците,  можем да им дадем това, да ги подкрепим, да не позволим те да се превърнат в част от изгубеното поколение. Именно от тях започна всичко - защо те да не са и ключът към по-доброто бъдеще.
Трябва да захвърлим задръжките и предразсъдъците, да променим подхода и да покажем пред целия свят, че не ни е страх, че не можем да бъдем манипулирани.
Нека не позволяваме Европа да потъне под отломките от последиците на Трета световна война.
Оптимистка съм!
Ние сме тези, които пишем собствената си история, ние сме тези, които ще превърнем Европа в център на света.
Нравственост и младост, младост и бъдеще, не е ли това пътеката към нашето утвърждаване?
Нека изберем и изградим Европа, такава, каквато наистина искаме!
Кристина Герчева, ученичка от XIIВ клас, СУ „Христо Ясенов“- гр. Етрополе