В отговора на въпроса „къде живееш...?” повече влагаме информационния смисъл, т.е. информация за местонахождението – града, квартала, улицата и дома, който обитаваме.
Дори не се замисляме за големия смисъл на това, какво влагаме в понятието „да живееш”.  Нешата са толкова простички и се свеждат до три неща: да създадеш, запазиш и предадеш на следващите след теб.
Така, както го правим у дома, тези простички неща трябва да се отнасят и за общественото – за улицата, квартала и за населеното място. Та нали там живеем?!
Тези мисли изникваха при вида на изпочупените осветителни тела в зелените площи пред съда, музея и училище „Христо Ботев” в Етрополе. В снимковия материал можете да ги видите и вие.
Следващият въпрос ми е към този или тези, които са посегнали на общественото: ако някой счупи прозорците на къщата им, как биха реагирали?! С псувни, заплахи и сезиране на полицията и с обвинението, че „в този град няма управия”. После ще трябва да се бръкнат в джоба, за да възстановяват щетите.
Да се възстанови счупените тела държавата, в случая общината ще бръкне в джоба на всички ни, защото 37 счупени тела по 20 лева едно на друго, правят 700 лева. Пари, с които може да се направи още нещо красиво в града и общината.
Миналият път, когато правихме материал по същата тема, изпочупените тела бяха 67 броя, което вече прави 1340 лева. Преди това, още толкова – все пари от нашия джоб и дори от джоба на вандалите или тухните родители. Пари от бюджета, т.е. от нашите данъци, за кефа или безстопанственото поведение на някого.
Когато не се предприема нищо - зле, когато се направи – пак зле и трябва да го съсипем, за да подчертаем собственото си отношение към всички останали жители около нас. И да критикуваме, че няма управия и полиция.
Вече втори ден се работи върху възстановяване на изпотрошеното – до следващия път.