Във вчерашния брой на в-к Стандарт авторът Константин Събчев е излязъл с голяма статия, озаглавена „Манастири правели скривалища за Дякона”.
В него не се споменава за скривалището в Етрополския манастир „Св. Троица”.
Това и провокира да се докоснем отново до местата, по които Дякон Левски оставя своите свещени дири в Етрополска община: двете скривалища в Етрополе и Лопян, мястото, където е била къщата на Тодор Пеев, Морената с възпоменателната плоча за Левски в Етрополе и в Лопян.


"Манастирът тесен за моята душа е".
Тези думи е вложил в устата на Апостола Иван Вазов. Наистина, Левски се разделя с църквата, но не и с нейните служители. Които заклеват не само пред ножа и пищова, но и пред Евангелието членовете на революционните комитети. А манастирите се превръщат в най-сигурните негови убежища по време на неспирната му революционна одисея из българските земи. Днес с основание тези обители се гордеят с историята си, създават скромни музейни сбирки в памет на Апостола, максимално доближени до автентичния им вид от неговото време. Трудно е да се изброят всички когато тръгваме по дирите на Дякона. Но има такива, които не може да пропуснем.”


Един от пропуснатите манастири е Етрополският „Св.Троица”. Скривалището, което някогашните монаси са подготвили за Дякона е запазено в автентичния си вид до ден днешен. Запазена е къщата на Александър Спасов, където са се провеждали заседанията на Тайния революционен комитет.
Не така стоят нещата с това в Лопян. В някогашната къща на Лальо Генов, в горния край на селото, също е имало скривалище за Левски. Скривалището го има в основите на къщата, само че самата къща е съборена преди години. И отгоре не може да се види нищо. Останал е само довара откъм реката и вратата, през която Левски е могъл да избяга при опасност. Там са се провеждали сбирките на Тайния революционен комитет в селото.
Сега мястото е отбелязано с възпоменателна плоча върху морена, както в Етрополе. Само че е необходимо да се облагороди, някогашното дворно място да се превърне в подходяща за случая градинка, морената да се премести на няколко метра навътре към реката и всичкото това да се огради по подходящ начин.
Ценни материали за революционнанат дейност на Апостола в Етрополе се съхраняват в Етрополския музей.
Другите места, свързани с революционната дейност на Дякона в нашия край е къщата на даскал Тодор Пейьов – негов съратник. Мястото на къщата е отбелязано с възспоменателна плоча.
Такава има и на Морената, която признателните етрополци почитат всяка година на 19 февруари – деня от гибелта на Апостола на Свободата Васил Иванов Кунчев – Дякон Левски. С тази морена е отбелязано мястото където е била къщата на касияра на Тайния революционен комитет Илия Правчанов, с изградено тайно скривалище за Апостола.
Така ще бъде и днес. Такова възпоменание се прави и пред Морената в Лопян.
Поклон, Дяконе!