Днес честваме 139 година от Освобождението на България от османско иго. Свобода, извоювана с хиляди жертви от различни националности. В тези исторически дни, когато се решавала съдбата му, българският народ, взел активно участие. Освен опълчението, което се биело рамо до рамо с русите, в турския тил се образували народни чети  - в Македония, Тракия и Мизия. Четниците подпомагали българското население, громели турските тилови части, предавали важни сведения на руското командване, вършели разузнавателна работа.


След победата при Плевен руската армия преминала в общо настъпление. Под командването на генерал Гурко част от войските преминали Стара планина. Проходите били затрупани със снежни преспи. На 4 януари 1878 година София била освободена. Генерал Гурко се насочил към Пловдив. 


Голяма победа спечелили и войските под командването на генерал Радецки. Те преминали Стара планина и при селата Шипка и Шейнова разгромили и пленили войската на Вейсел паша. Скоро руската армия превзела и Одрин. Пътят към Цариград бил открит.  


На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. По силата на този договор се създава единна българска държава, в чиито граници влизат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).


Със Санстефанския мирен договор се слага край на Руско-турската освободителна война. Англия и Австро-Унгария се противопоставят на договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. Страната се разделя на България и Източна Румелия до Съединението през 1885 г. 


От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Със свое решение от 5 март 1990 г. Народното събрание обявява датата за национален празник на страната.


В Ботевград програмата за честване на националния празник на България  започна с тържествена церемония по издигането на националния трибагреник, флаговете на Община Ботевград и на Европейския съюз. Знамената бяха издигнати от възпитаници на ПГТМ „Христо Ботев”. 


След церемонията кметът Иван Гавалюгов се поклони и постави цветя пред паметника  на Апостола на българската свобода. 


Участниците в шествието, предвождани от духов оркестър „Ботевград”, се отправиха към църквата „Свето Възнесение Господне“. В двора на храма, при войнишките паметници, архиерейският наместник отец Борис отслужи панихида в памет на загиналите в борбата за Освобождението на страната. Той честити празника на всички присъстващи и ги призова да не забравят българската история.


„Народът точно е нарекъл този ден – Освобождение на България от турско робство. Нека да не позволяваме да се променя историята и платени историци да ни заблуждават, че имало османско присъствие и съжителство. След като българските деца са били насилствено разделяни от своите родители и ги правели еничари, които убивали близките си, след като убивали всеки, дръзвал да изповяда вярата в нашия Господ - Иисус Христос, не може да се говори за османско присъствие и съжителство в България”, каза отец Борис. 


В знак на признателност, почит и уважение венци и цветя пред паметниците на руските бойци, погребани в двора на църквата, поднесоха общинското ръководство, общински съветници, представители на училища и детски градини, на партийни и неправителствени организации, на общински фирми и културни институции, граждани.


Програмата на община Ботевград, посветена на националния празник на България, ще продължи от 17:30ч. с музикално-поетичен рецитал „Пътят към свободата“ в НЧ „Христо Ботев 1884“, малък салон. От 18:30ч. пред паметника на Свободата ще се проведе тържествена заря-проверка в памет на загиналите за освобождението на България. 


Исторически музей – Ботевград участва в празничната програма с инициативата „Ден на отворените врати”. Входът за всички жители и гости на града е свободен, без входна такса.