На 2 август Православната църква почита по стар стил паметта на св. пророк Илия
Официално празнувахме Илинден на 20 юли. 


Той е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Бога.
Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч".
Това обяснява и името на пророк Илия, което означава "Сила Господня".
Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, в противен случай гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото на този ден морето взима жертва.
От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари.
На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.


Днес имен ден празнуват всички, които носят имената - Илия, Илиана, Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.


Този празник у нас носи и друг знак, не по-малко огнен:
- Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е едно от най-пламенните и трагични събития в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.


PS: Ние човеците сме уж най-висшето създание на природата, а нямаме акъл колкото много от представителите на животинския свят.
Визирам щъркелите, защото са свързани с днешния празник Илинден.
Те отлитат на юг „по Свети Илия”, както обикновинте хора наричат светеца. Но не на 20 юли, а на 2 август. Ние ли не сме ги опитомили, за да се съобразяват с нашите промени в празниците, или се ръководим не от природните закони, а от нашите си  човешки измишлютини – наречени календари. 
Ластовиците, кукувиците и всички прелетни твари идват по нашите земи на едни и същи дати всяка година. И си заминават пак по техния си животински календар.
От незапомнени времена селският труд у нас е строго свързан с определени празници: чираците са ги наемали от Петровден до Димитровден; овцете се събират за паша през лятото от Петровден до Свети Илия; най-лековити се считат билките, събрани по Еньов ден...да изброявам ли още.
Знае се от цялото световно научно общество, че прабългарският календар е най-съвършения такъв от всички останали календари или опити за летоброене, познати от история. Не е ли време вече да се отрекат другите и да се приеме от ООН като всемирен календарът на прабългарите? Защото е създаден при строго съблюдаване на природните закони. /Х.Х./