Собственикът на МВЕЦ „Бебреш” - „Агроинженеринг – 90” ЕООД, която ползва вода от язовир "Бебреш" за производство на електроенергия, загуби делото на първа инстанция срещу общинското дружество „ВиК Бебреш”. Окръжният съд се произнесе по казуса на 25 януари. Ответната страна се представляваше пред правораздавателния орган от адв. Христо Якимов.


Преди година собственикът на МВЕЦ се обърна към окръжните съдии с искане да осъдят ВиК да му заплати частичен иск в размер на 100 000 лева от иск на обща стойност 432 370 лв. /пропуснати печалби за периода 1 август 2015 - 1 ноември 2016 год./. 


„Агроинженеринг - 90” отпрви още едно искане до окръжните съдии - да привлекат държавното търговско дружество „Напоителни системи” като подпомагаща страна, тъй като:  „Правният интерес е обусловен от факта, че двете страни имат сключен договор за доставка на вода от 25.06.2012 г., който не може да се изпълнява от дружеството доставчик „поради противоправно поведение на „ВиК Бебреш” ЕООД, водещо до изпразване на водните запаси на язовира и до невъзможност от страна на „Напоителни системи” ЕАД да изпълни договора си, както и наличие на правна възможност „Агроинженеринг – 90” ЕООД да претендира вреди от „Напоителни системи” ЕАД".”.


Ищецът настояваше и за: финансова-счетоводна експертиза, която, след като се запознае с финансовите и счетоводни документи на дружеството, да установи размера на печалбата за „Агроинженеринг – 90” ЕООД, свързана с МВЕЦ „Бебреш” и да установи размера на пропусната печалба поради престоя на съоръжението за периода 10.06.2014 г. – 06.12.2016 г.; техническа експертиза от вещо лице – строителен инженер по водоснабдяване и канализация, което да установи вида и размера на загубите на вода от язовир „Бебреш” и причините и начините за причиняването им. 


В Решението на съда се посочва: 


По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която печалбата на „А.” ЕООД  за периода 01.07.2014г.-31.10.2014г. е 201 729лв. За  периода 01.09.2016г.-31.10.2016г. е реализирана загуба от разходи при спряна дейност в размер на 3 520лв. Пропуснатата печалба спрямо същия период на 2014г. е 109 232лв. и 3520лв. реализирана загуба.


Заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е, че язовир Бебреш е с полезен обем 14 130 000куб.м., и се стопанисва от „Н.с.“ ЕАД, притокът на вода в язовир Бебреш за 2014г. е 37 060 217куб.м., за 2015г. - 42 555 686куб.м. за 2016г. - 32 528 203 куб.м. Източените водни маси за 2014г. са 10 370 432куб.м., за 2015г. 8 896 853куб.м. и за 2016г.-6 938 282куб.м. Предвид липсата на измервателни уреди не може да се установи количеството вода, потребена от „В.“ ЕООД през процесния период.


По делото се представи и писмо от „Ч.” АД, видно от което е, че дружеството е закупило от произведена от МВЕЦ „Бебреш” електроенергия за периода юни-декември 2014г. за 429 403,76лв. без ДДС, за 2015г. 418 237,68лв. и за 2016г. 345 356,50лв. Единичната цена на закупуване през целия период е 0,15604лв. /КВч без ДДС.


Въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаните свидетели по съдебния спор, първи състав, с председател съдия Ради Йорданов, от Търговско отделение на Софийски окръжен съд, стига до следните правни изводи:


Искът е неоснователен. Видно от събраните по делото доказателства ответникът „В.“ ЕООД е имал право да извършва водовземане от язовир Бебреш през исковия период от 01.09.2016г. до 31.10.2016г. въз основа на разрешително за водовземане №1143/26.01.2007г. на Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ. Макар към процесния период да не е имал действащ договор между „В.“ ЕООД и „Н.с.“ ЕАД, тъй като същият е изтекъл, а следващият е сключен на 10.02.2017г. претенциите на „Н.с.“ ЕАД биха били на плоскостта на неоснователното обогатяване, в случай, че между тях има неуредени задължения. Свидетелят М. заявява, че фактурираните количества за заплащани от ответника. Видно от събраните по делото доказателства се установява използване от „В “ ЕООД на тръбопровод ф1200, чийто измервателен уред е неработел, но това отново е основание за търсене на отговорност от „Н.с.“ ЕАД или дори санкция от Басейнова дирекция за управление *** център П., МОСВ (чл.79а ЗВ) и няма отношение към настоящата искова претенция на „А.” ЕООД. По делото ищецът не успя да докаже ползване от ответника количества над разрешените му 2,5 млн. куб.м.


Правната уредба на чл.50 ал.4 Закона за водите дава приоритет за доставката на вода за населението пред използването на същата за производство на хидроенергетика. Съдът намира за доказано претърпяването на вреда (във формата на пропусната полза) от страна на ищеца от спирането на МВЕЦ „Бебреш” през исковия период, което е довело до намаляване на количествата продадена електроенергия, но намира че не е доказано наличието на деяние от страна на ответника „В.“ ЕООД, тъй като е ползвал отклонения съществуващи преди построяването на МВЕЦ „Бебреш”, осигурявал изпълнението на задълженията си да доставя вода за населението и не е налице причинно-следствена връзка между ползваната на основание разрешението вода и пропуснатите от ищеца ползи. Върху липсата на вода в язовир Бебреш отражение е дало и намаленият приток през 2016г., който е с 10млн. куб.м. по-малко в сравнение с 2015г. и с над 4,5млн куб.м. през 2014г., което е обективна причина, за която ответникът „В .“ ЕООД не носи отговорност.


Следва да се има предвид, че построеният през 2014г. МВЕЦ „Бебреш” потребява  през 2016г. над 5 млн. куб.м., през 2015г. 9 млн. куб.м. и през 2014г. е 10 млн. куб.м., което е дало отражение върху ниското ниво на вода в язовира, довело до разпорежданията на компетентните органи за спиране на работата на МВЕЦ „Бебреш”.


Ето защо искът е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли изцяло.


На основание чл.78 ал.1 ГПК ищецът „А.” ЕООД дължи заплащането на направените разноски на ответника „В “ ЕООД в настоящата инстанция в размер на 4 120 лв.


Решението на Софийски окръжен съд може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.