„Угаснал беше героят, учителят, поетът, общественикът Стамен Панчев. Погребахме го със сълзи на очи този cвиден син на Родината, кoйтo тепърва имаше дa се развива. Скръбта беше събрала дocтa хора - приятели, съграждани, ротния му командир кaпитан Кръстев, едно отделение от взвода  му, кoeтo oтдaдe военни почести на своя командир. Лекарят беше извадил от стомаха му парче от шрапнел, колкото орех, от морските оръдия, които го бяха ранили. Някой го взе за спомен, но не cи спомням кoй беше”, пише Никола Ташев в спомен за Стамен Панчев. 


Днес се навършват 105 години от героичната гибел на видния ботевградски поет в Балканската война. Малцина се събраха в центъра на Ботевград, за да почетат паметта му. Под съпровода на духов оркестър „Ботевград”, представили на общината, неправителствени организации, гражданите поставиха цветя пред паметника на Стамен Панчев. Преди това ученици от Младежки театър "Карнавал", с ръководител Мирослав Йорданов, изпълниха две стихотворения, посветени на живота и делото на нашия съгражданин. Техен автор е единайсетокласничката Величка Зердашка от Пловдив. Тази година тя отново стана носител на специалната награда на Национален литературен конкурс „Стамен Панчев”, която се присъжда от община Ботевград. Награждаването на победителите в двете възрастови групи и двете категории ще се състои на 24 март от 13 часа в малкия салон на читалище „Христо Ботев”. Наградите ще бъдат връчени от внучката на Стамен Панчев – Райна Панчева. По-късно днес ще обявим имената и на останалите лауреати на юбилейното /пето/ издание на литературната надпревара на името на ботевградския поет, автор на заветното стихотворение "Сине мой".  


А ето и стихотворението на Величка Зердашка – носител на специалната награда: 


В СВОЯ ДОМ


                 на Стамен Панчев


Във своя дом завръщат се поетите -


домът им е във нашите сърца


и някак живи дишат във куплетите,


и някак нежна идва любовта.


 


Любов към майчиците - цели в черно,


оплакващи съпрузи, синове,


надяващи се в тъмното, навярно,


да стане чудо! Не крещи сърце!!!


 


Любов към дом, към майка и Родина,


любов към избуялите жита,


че с тежък данък, скръб, и със кръвни́на


се плаща всяка чиста свобода!


 


Любов към детски смях и волна песен,


за да узнаеш, даже и в смъртта -


след тебе крачи твоят род, разнесъл


идеите ти светли по света.


 


Любов!! Любов към родното ни слово,


с което Ти сърца възпламени,


с душа - завинаги, сама готова


Родината във бой да защити.


 


На тая свята обич са те учили,


учителю на будни светове,


и тя живее в песните, неслушали


фалшиви и притворни гласове.


 


А тая песен жива е в забрадките


на майките, погребали момци,


на детски поглед, плуващ в незабравките


и молещ: ” Тате, само се върни!!!”


 


Във своя дом завръщат се поетите!


Дано  за тях да има вечен дом


в душите на децата, а куплетите


да бликат с чиста обич и Поклон!!!