На организираното днес, 6 септември 2018 година, на Централния площад в Етрополе тържествено честване Деня на Съединението, слово произнесе директорката на Етрополския музей Наталия Цветкова.
На вниманието на нашите читатели го качваме без съкращения и редакторска намеса.


УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,
Преди 133 години, на 6-ти септември 1885 г., българският народ записва бележита дата в новата ни история - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава.
На този ден се сбъдват и увенчават надеждите на поколения българи, отдали живота си в многовековната борба срещу османския поробител, за свободата и единството на нашия народ.
Съединението на България е резултат на героичната саможертва на българите в национално-освободителните борби, довели до Априлската епопея от 1876 г. и Руско- турската освободителната война от 1877-1878 г.
По силата на Берлинския договор от 1878 г., българските земи са разпокъсани несправедливо на пет части. Борбата за обединението на Северна и Южна България, освобождаването и присъединяването на Македония и Одринска Тракия става общонационален идеал.
Гордостта ни от Акта на Съединението се поражда от факта, че това е едно изцяло българско дело на държавници, дипломати, военачалници, революционери, пълководци.
На 6 септември 1885 година източнорумелийските дружини, водени от българските офицери, заедно с въоръжените чети на въстаналия народ, обсаждат конака в Пловдив и арестуват генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е Временно правителство начело с Георги Странски. Два дни по-късно, княз Александър I Батенберг с Манифест утвърждава Акта на Съединението и приема титлата княз на Северна и Южна България.
Съединението е посрещнато враждебно от съседните държави. То е защитено блестящо от младата българска армия в последвалата Сръбско-българска война през ноември 1885 година в боевете при Сливница и Драгоман, при Трън и Видинската крепост.
В тази война Етрополе дава свидни жертви - редниците Златьо Говедаров и Христо Драгански, чиито имена са изписани със златни букви на Паметника на загиналите във войните етрополци.
Нека днес, на тази съкровена дата, склоним глава пред подвига и саможертвата на българските възрожденци, пред дързостта на дейците на Съединението.
Нека, следвайки примера за единение и решимост, завещан от дедите ни, децата на Етрополе и на България да творят и живеят със самочувствие на знаещи и можещи, в името на нашето бъдеще.
Поклон пред смелостта и подвига на онези наши предци, чието родолюбие и гражданска доблест ни дават днес правото да се наричаме с гордото име българи.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!