Малцина дойдоха в църквата „Свето Възнесение Господне”, за да се помолят за душите на Апостола на българската свобода Васил Левски и сподвижниците му от нашия край. Панихидата в тяхна памет бе организирана от дружество „Орханиец” и отслужена от архиерейския наместник отец Борис. 


След присъстващите в църквата бяха наследниците на дядо Стоян Цагарски – местен кожухар, член на Орханийския частен революционен комитет, който е укривал Левски в дома си. 


Преди началото на панихидата председателят на дружество „Орханиец” – Анелия Виткова, припомни:    


Днес – 18 февруари, се навършват 146 години от гибелта на Апостола на българската свобода Васил Левски. По този повод е днешната панихида. Тя е и за упокой на душите на съзаклятниците от нашия край: Гаврил Брънчов, Божко Божилов, Васил Бушаранов – даскал в Орхание /писар в комитета/, наричан Васил Изворченина, тъй като бил родом от село Голям Извор, Мито Петков – Бояджията - преселник от Тетевен в Орхание, и неговият син Васил Петров, Велчо и Ташо Шунтови, дядо Стоян Цагарски – кожухар, Васил Наков Драганчовски – преселник от село Огоя в село Самунджиево, Коцо Панчев от Трудовец /тогава Лъжене/, Христо Колов,  Петко Николов – ковчежник на орханийската хазна, Марин Николов,  Христо Гашевски – преселник от Койнаре в Орхание. 


Орханийският комитет е основан на 10 декември /стар стил/ през 1871 година в Шарения хан на братята Гаврил и Стоян Брънчови. В ръководство на организацията влизат Васил Петров – Бояджията, Гаврил Брънчoв и Васил Наков Драганчовски. Комитетът е наречен с тайното име Елес Джутов – местен зевзек, ковач от циганската махала. Тайното име, което Васил Левски дава на Орхание, е Сурсувул /Георги Сурсувул – вуйчо на цар Петър и негов помощник в управлението/


След обира на Орханийската хазна при Арабаконак повечето от местните поборници са заточени в Диарбекир. След години някои успяват да избягат, а други не се завръщат никога в родния дом. 


В книгата си “Обирът на Орханийската хазна /1872г./ краеведът Мария Милтенова пише: Не е запазен нито един гроб на нашите български страдалци, оставили костите си в далечния Диарбекир. Времето отдавна е заличило всичко и го покрило със забрава. Но за нас - техните потомци, времето е безсилно да изличи спомена, да угаси възхищението и преклонението ни пред тия страдалци, отдали живота си за свободата на България. 


И нека повторим думите на Ботев: “Вечна ви памет, свети мъченици!“


„Ако не бяха те, сигурно още щяхме да сме под турско робство”, каза отец Борис след панихидата. Архиерейският наместник пожела: „Управляващите да бъдат достойни хора, като Васил Левски! Той да бъде светъл пример за тях и за всички нас!”