На 23 март се навършват 106 години от гибелта на ботевградския поет, общественик и родолюбец Стамен Панчев в Балканската война. По повод тази годишнина и в памет на видния наш съгражданин публикуваме статия, която е предоставена на botevgrad.com от д-р Емилия Ценова – историк.  


През втората половина на 30-те години на XX век в условия на икономически подем на страната се осъществява своеобразна консолидация на българското общество, като на преден план се очертават и формират патриотични стремления и прояви. Възникналите в цялата страна организации, имат за цел да повдигнат българския дух и самосъзнание и да работят за националната солидарност. Част от издаваната литература е в посока към популяризиране на бележити имена с принос в управленския, политическия и обществен живот на страната: далновидни военачалници; духовници; учени; дейци на изкуството и културата; които без съмнение са достойни примери за подражание. 


В средата на 1939 г. библиотека „Родна земя“ издава „Пантеон на българския дух“. Книгата е отпечатана само в 1000 броя, като редактирането и администрирането й се извършват от Николай Н. Котов – журналист и Георги Н. Лалов., а художественото ръководство и рисунките са поверени на Иван Манев. В Послеслова редколегията започва с фразата: „Народ, който не тачи своите големи люде, не заслужава място под Слънцето.“ С тази идея на страниците й са подбрани най-светлите имена в историята ни, починали през последните тридесет години. Представените биографии със снимки към тях са твърде кратки, но идеята е да се събуди интерес предимно от младото поколение към тези, които са творили новата история. В селекцията, направена от съставителите, са подбрани имена от различни области, които формират облика на България, и най-представителните й люде. В книгата са обособени няколко дяла, като мотото на всеки от тях се отличава с поетично словословие, така присъщо на времето и патриотичните тежнения на народа. 


В първия: „Хвала на Божийте помазници, живели за доброто на своите народи и творили за тяхното благополучие. Те ще видят царя на царете.“ са представени няколко имена. Започва се с лика на цар Освободител, като от монарсите, управлявали България, е поставен единствено княз Ал. Батенберг, а от двореца – княгиня Мария Луиза и царица Елеонора. 


В раздел „С кротост и благост бдяхте над стадото Ми и заслужихте Моята благост и кротост.“ място е отредено на представители на духовенството, които се отличават и със значителна обществена деятелност. Техните имена се свеждат до екзарх Йосиф I, български духовен водач; следват митрополитите: Методий Кусевич, Симеон, Максим и Иларион. 


Под надслов „Тоз който достойно е служил на народа си, достойно ще живее през вековете.“ са изтъкнати видни общественици, учени и политици. Сред тях са Драган Цанков, Михаил Такев, д-р Никола Генадиев, Александър Стамболийски,  Теодор Теодоров, Иван Гешев, д-р Васил Радославов, Андрея Ляпчев, проф. Владимир Моллов, Александър Малинов. Между учените са проф. Георги Златарски,  проф. д-р Иван Шишманов, проф. д-р Васил Златарски, проф. д-р Асен Златаров, проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Петър Ников, проф. д-р Васил Моллов и  Кирил Попов. 


В частта „С кръв и дух чертаха границите на Велика България; кървавите полски макове са техни надгробни венци.“ са вписани незабравими имена предимно на генерали, които ръководят мащабни военни операции в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Сред тях са ген. Константин Жостов, ген. Иван Колев, полк. Борис Дрангов, ген. Радко Димитриев, ген. Стефан Паприков, ген. Стефан Тошев, ген. Стефан Нерезов, ген. Иван Луков, ген. Михаил Савов, ген. Иван Фичев, ген. Климент Бояджиев, ген. Никола Генев, ген. Георги Вазов, ген. Георги Тодоров, ген. Христофор Хасапчиев, ген. Йордан Пеев, ген. Марко Никифоров. Някои от тях са завършили образованието си в Европа, а след военната си кариера са изпратени на дипломатически мисии.


В областта на литературата, изкуството и културата са представени няколко десетки имена. За тях „Не вехнат лаврите на боговдъхновеност; делата им са скрижали на българския дух.“ Сред личностите са: Константин Величков, общественик, писател и художник; Христо Г. Данов, книгоиздател; Пенчо П. Славейков, бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. Следва Стамен Панчев. За него ще напишат, че името му „е малко познато, макар че няма българин, който да не знае неговото стихотворение „Сине мой“. В случая съставителите съпоставят приноса на бележити имена в духовната култура с този на Панчев, чийто подвиг и смърт са в името на България. Неговата гибел на бойното поле е контрапункт на поезията му, изпълнена със „светли лирически вдъхновения“, а самия той „тих и нежен, като пролетно утро“. Именно неговото стихотворение, а по-късно и подвиг стават верую на всички български бащи и синове. Макар и кратък текстът илюстрира името на Стамен Панчев и приносът му в оформянето на духа на 30-те години на миналия век.


След Стамен Панчев са представени поети, писатели, драматурзи, белетристи, оставили трайна следа в литературната съкровищница на страната, сред които Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Петко Тодоров, Иван Вазов, Цанко Церковски, Стоян Михайловски, Боян Пенев, Никола Ракитин, Мара Белчева, Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Антон Страшимиров. Вероятната причината за използвания ред е в значимостта на името Стамен Панчев и патриотичния ракурс на „Сине мой“, които в посоченото време носят усещане и стремеж към консолидация на българското народностно име. 


Списъкът с подбрани личности с принос в  културата на България продължава с бележити музиканти, композитори и певци, сред които Емануил Манолов,  Димитър х. Георгиев Петко Наумов, Георги Атанасов, Николай Николаев; Стоян Михайлов, Иван Вулпе –Христина Морфова, Цветана Табакова. Място е отделено на незабравими имена в сферата на театралната култура като Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Васил Кирков и Сава Огнянов. Книгата завършва с подбор и представяне на художници и скулптори като талантливия импресионист Никола Петров; Гошка Дацов, проф. Иван Ангелов, Антон Митов, проф. Марин Василев, патриарха на „българското художество“ проф. Иван Мърквичка, Кирил Шиваров. 


Вписването на Стамен Панчев на страниците на „Пантеон на българския дух“ е илюстрация на личността, делото и творчеството му и в този смисъл е посока за преклонение на настоящи и бъдещи поколения пред Него.


д-р Ем. Ценова