Днес се навършват 160 години от рождението на етрополския генерал от пехотата Павел Христов.
Генерал Павел Христов е роден в Етрополе през 1859 г. в семейството на Христо Инджов (член на тайният Революционен комитет). Генерал Христов е представител на първата генерация български офицери, завършили Военното училище в София (1879г. – първият випуск), и отдали се на изграждането на първата Българска армия на Третото Българско Царство. Участва като командир на Бдинският полк, който започва настъпление от Сливница към височините “Три уши”, които последователно са превзети от полка. Лично капитан Бендеров разцелува кап. Павел Христов и го нарича “Герой на деня”.


До ден днешен, много от тактиките за укрепяване на защитни позиции в Българската армия се изучават и черпят извор от стратегиите на Владимир Вазов, героят от Дойран. Този бележит българин, когото дори и противниковите английски генерали уважават и ценят, се е изучавал на офицерско поведение от личността, на която е посветена тази публикация – Павел Христов - „Железният генерал“.


Защо железният ?


Вече споменах за първата генерация български офицери, сред които е бил както Павел Христов, така и неговата пълна противоположност – генерал Радко Димитриев.
В разгара на Балканската война боевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912 г., по вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев, 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунархисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решение да не отстъпва, действа решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. За това свое действие е наречен от руските наблюдатели „Железният Генерал”.
Началникът на 3-та армия генерал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: ”Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: ”Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”
Благодарение на твърдостта и решителността на генерал Павел Христов дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар – Люлебургас е била под въпрос. Генерал Владимир Заимов е категоричен: ”Генерал Христов – героят от Бунархисар!”. Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението в Балканската война, тoй казва: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах генерал Павел Христов!”


Защо настойникът ?


Генералът е известен с това, че освен строг, той е и много грижовен към своите поверени войници.
През 1887г. е назначен за ротен командир във военното училище в София. Това става след преврата в 1886 г., когато дисциплината на юнкерите е силно нарушена и е необходим строг и взискателен военен и като такъв Павел Христов е изпратен в училището - да стегне дисциплината.
Още при първото учение подполковник Христов натоварил юнкерите повече, отколкото те са свикнали. Тръгнали за военното училище и той им заповядва да запеят маршова песен, но юнкерите запели с неохота и лошо. Павел Христов ги връща по “Цариградско шосе” и още с няколко часа удължава тренировката. Строява ги и им нарежда “Сега, каналии, ще пеете както трябва” и ги повежда към училището. Юнкерите запели и Христов доволен ги закарва при бирената фабрика на братя “Прошек”, като там дава гуляй за своя сметка. Всички остават доволни и оттогава юнкерите знаят, че с Христов шега не бива.


На 01.01.1904 г. Павел Христов е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 9-та плевенска дивизия до 1910 г. Като командир на дивизията П. Христов задължил готвача на същата да му изпраща всеки ден по едно войнишко канче войнишка чорба. Целта му е била да проверява с какво хранят войската.
А, за да не го заблудят, че готвят специално за него, от време на време сам отивал в кухнята и карал готвача да разбърка добре казана с чорбата, да сипе в едно канче, което също изпращал вкъщи и сравнявал с докараното преди това. Тежко и горко на готвача и на началниците му, ако има разлика. Ето как освен строгост е проявявал и бащинска грижа към войниците.


Генерал-майор П. Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-та пехотна Дунавска дивизия. Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: ”Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, неговият дом е казармата”.
Въпреки родовото богатство, до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца – Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.


Етрополското сдружение „За Етрополе” работи по изграждането на паметник на генерала, който се предвижда да бъде поставен пред Основно училище „Христо Ботев” в Етрополе.
От Етрополската секция на сайта ни отразяваме всеки етап по изграждането на паметника.