Той е едно от децата, което се запалва по баскетболната магия в Балкан, а днес тя е негова професия и сбъдната мечта. От три години Цветан Стефанов е физиотерапевт в мъжкия отбор на Балкан и един от най-важните хора в съблекалнята на отбора. Днес на 4 май той навършва 30 години и открехна вратата към работата си в клуба, като си пожела отборът да надмине успехите на първите два шампионски отбора. За емоциите в съблекалнята на Балкан, възможността да работи в любимия клуб и рисковете от контузии след пандемията, разказва в откровено интервю за клубния сайт на Балкан физиотерапевтът на отбора Цветан Стефанов:


 - Обикновено не си човекът, който дава интервюта в щаба на Балкан, но днес е по-специален ден за теб. Разкажи ни първо как се справяш със ситуацията по време на пандемията?


- Справям се, както всеки човек - стоя си вкъщи, имам повече време да отделям за себе си и близките си и да правя неща, за които обикновено не ми достига време.


- Как ще се отрази тази необичайна изолация на професионалните играчи и какъв е рискът от появата на контузии, след като започнат по-интензивно физическо натоварване след това?


 - Със сигурност физическата форма на играчите в момента спада много, защото почти два месеца не са играли вече и всяко едно по-високо натоварване би било рисково от гледна точка на контузии. Все пак смятам, че шансът е почти като всяко лято, когато те са почивка, но, ако се предприемат разумни действия, за да се навлезе плавно в игрова и кондиционна форма, тези автоконтузии, както се наричат, могат да бъдат минимизирани. Винаги ще ги има, никой не е застрахован не само в баскетбола, а във всеки един друг спорт. Не мисля, че тази пандемия би повлияла драстично на следващия сезон, ако подготовката се започне по-рано, по-разумно и умерено, за да се стигне до нивото, което искат треньори, играчи и ръководства. Моят съвет към играчите е да поддържат форма през цялото време, да не се оставят да не правят нищо и винаги да намират време да тренират. Мисля, че всеки един от тях има възможност дори и вкъщи, макар и с не толкова голям набор от уреди, да поддържат форма.


 - Въможно ли е в домашни условия да се създаде тренировъчен план, който да натоварва достатъчно всички мускулни групи? Какви са твоите съвети към състезателите?


 - Възможно е спортистите да поддържат вкъщи тялото в някакъв тонус, но със сигурност не е същото като в силовата зала с тежести и в игровата практика, има разлика. Имам поглед върху някои от играчите, които вече са си направили вкъщи мини фитнес с ластици, всякакъв вид гири, тежести, така че виждам, че повечето от професионалните баскетболисти поддържат добре своята форма и бих казал, че се справят отлично.  


 - Разкажи ни малко повече за теб. От колко време работиш в клуба и как започна да се занимаваш с тази професия?


 - Аз съм роден в Ботевград и цялото ми детство преминава като състезател в баскетболен клуб „Балкан“. От дете до късна юношеска възраст практикувам този мой любим спорт. Един ден получих обаждане от г-н Михаил Михайлов (който е бил мой треньор) и след разговора с него изобщо не съм се замислял дали да приема предложението. Той знаеше, че в момента карам курсове, имам спортно образование и познания в тази област и ме попита „Мислиш ли, че можеш да се справиш?“ Дори не съм се замислял дали да приема и казах, че ще дам всичко от себе си щом имам този шанс. Никога не съм спирал да чета и да се развивам в тази посока, откакто работя тук.


- Какво означава тогава за теб възможността да работиш в любимия отбор?


- Със сигурност нещо повече от това да върша своята работа, защото всяко едно дете, тренирайки любимия си спорт, мечтае един ден да играе в клуба, в който тренира. Аз мога да кажа, че в момента изживявам детска мечта, макар и не като състезател. Съпричастен съм с всички успехи и загуби на отбора като част от БК Балкан.


- Как преживя ти емоциите от 29 май 2019г.?


- Още си спомням последната сирена на таблото, след която просто не можех да повярвам, че след толкова време мога да видя любимия си отбор на върха в България. Чувството беше неописуемо. Да усетиш радостта на всички фенове, играчи, ръководство, на цял град.  Наистина не можех да повярвам. След това, разбира се, не сме спирали да празнуваме.


- Какви бяха емоциите в съблекалнята?


- Със сигурност и в съблекалнята беше много емоционално, защото не винаги тя е най-приятното място. Освен успехи, има и доста трудности и моменти, които остават скрити. Например хората не виждат умората и тъгата в играчите след мач, когато влязат в съблекалнята след загуба. Не виждат тези емоции след това и бих казал, че се чувствах фантастично, въпреки всички трудности накрая успяхме да се справим.


 - Как протича един ден на физиотерапевта на Балкан?


- Всеки ден идвам един час преди тренировка в залата. Подготвям екипите за тренировка и всички необходими пособия за нея като вода и.т.н. Загрявам момчетата, връзвам ги и ги подготвям за тренировъчен процес. Ако има контузен състезател, започвам да работя с него допълнително. По време на тренировка също наблюдавам постоянно, ако трябва да окажа помощ на някой играч. След тренировка започвам да работя отново с всички момчета, но всичко е строго индивидуално. Основното е да разтегна всички. Когато имаме мач, идвам доста по-рано - два или три часа преди това, за да подготвя добре всички състезатели. Грижа се за екипировката за мач и всички пособия за загряване, стягане, връзване и.т.н.  Ако има състезател с някакви болежки и ще вземе участие в мача, правим нужните процедури, така че да може да изкара мача безболезнено. Допълнително загрявам всички - мускулно или с допълнителен стречинг, ако има нужда. Освен стречинг с кондиционния треньор, някои имат нужда и от още един допълнителен с мен. Работата е специфична за всеки един проблем. Не правим едно и също на всеки и разбира се не всяка контузия изисква едно и също. Обикновената загрявка правя аз или с машини за мускулна треска, които се наричат пистолети. Те извършват дълбок масаж, помагат за освобождаване и отпускането на мускулите. Това се прави след мач, но всеки един човек, занимаващ се със спорт, знае, че при някои настъпва предстартова треска и мускулите започват да се стягат. Тогава състезателите имат нужда и от допълнителен стречинг или отпускане.


 - Коя е най-тежката контузия, с която си се сблъскал по време на работата си в Балкан?


- Контузията на Брендън Фортънбъри, който имаше скъсан латерален менискус през първата ми година тук (б.р сезон 2017/18). Тогава наистина изобщо не бях добре поготвен за такъв тип контузия, но пък за това нещо страшно много ми помогна Иван Касапов, през който минаваше възстановяването. Бих искал да му благодаря изключително много. Той е човекът, до който се допитвам винаги, когато не знам нещо. Той е изключителен професионалист и ми помага със своя опит и съвети. Мога да кажа, че той е немалка част от това аз да продъжлавам да се развивам, той е моето мерило. Бих искал да спомена тук и още двама човека, които винаги ми помагат страшно много в работата. Това са д-р Дяков, от който също черпя доста информация и съвети. Винаги, когато имаме нужда и го потърсим, доктор Тони Георгиев също е насреща за нас.


 - Кое е най-голямото предизвикателство до момента за теб от работата в клуба?


- Със сигурност това беше финалният плейоф на Балкан срещу Левски Лукойл преди две години (б.р сезон 2017/18) и инцидентът с бесилото във втория мач в София. Този спомен ми остана с горчилка до ден днешен, тъй като лично бях намесен в цялата ситуация. Все още смея да твърдя, че не бях виновен за това, в което бях обвинен.


- Бих казала, че ти си много важна част от отбора. Освен физиотерапевт, изглежда, че винаги си в много приятелски отношенията със състезателите. Как успяваш да балансираш работата с отношенията ти със състезателите?


- На първо място играчите са професионалисти, те разчитат на мен за тяхното физическо състояние и няма как да ги предам. Трябва да ми имат доверие, че са добре, че могат да вземат участие в определена тренировка или мач, т.е аз съм човекът, при който те идват във всеки един момент. Всички ги виждаме на игрището тичайки, скачайки, забивайки, но никой не ги вижда как изглеждат понякога след мач като развалина. Идват при мен и казват тук ме боли, там ме боли. Смея да твърдя, че за тези три години никога не съм подминавал някой състезател да го оставя и да не му обърна внимание. Играчите виждат това нещо и го оценяват.


 - Чисто психологически как се справяш?


- Психологически ми отнема много енергия, тъй като емоциите в играчите се сменят непрекъснато – хубави и лоши. Постоянно си в състояние на барометър, но не трябва да показваш твоите емоции. Винаги трябва да ги подкрепям, когато им е било трудно. Когато работя с играчите повече от тях споделят с мен доста неща, които не могат да кажат на ръководство, треньори и аз не мога да ги подведа, така моята работа става малко по-сложна. Аз съм между играчи, треньори ръководство, поне аз така се възприемам. Мисля, че всеки така се чувства и те виждат, че не злоупотрябвам с доверието, което имат към мен. Понякога и на мен ми е трудно след загуба и аз имам нужда от успокоение. Например след загубата от финала през 2018 г. влязох в съблекалняват и благодарих на всички играчи, казах им, че за мен те са шампиони. Със сълзи на очи момчетата ми благодариха и ме прегърнаха, така че и за мен понякога е много трудно.


 - Вслушват ли се играчите в съветите ти?


- Мога да кажа,че да. Сещам се тук за един случай от миналия сезон, когато Митко Димитров се отнесе много сериозно към една контузия, която имаше на адуктора. Изпълняваше стриктно всяко едно нещо, което му казвах и успяхме да го възстановим дори по-бързо от очакваното.


- Кой е най-големият професионалист, с който си работил?


-Мога да посоча двама – единият е Брендън Браун , а вторият е Павел Иванов. И двамата са изключителни спортисти и хора. Няма качество, което Брендън Браун да не притежава. Вижда се и във ВТБ Лигата и Шампионска лига, където играе този сезон. 


- Трудните моменти обаче са съпътствани и от доста забавни, а много често забелязваме, че ти си основен обект на шеги и номера на играчите. Как ги приемаш?


- В началото не ги приемах много добре, сърдех им се, защото попринцип не обичам много да ме снимат и да излизам от сянката, в която седя. По-комфортно ми е там, където се намирам, но един от играчите от шампионския отбор миналата година Мирко Мулалич доста успешно успя да ме извади от сянката и постоянно намираше начин за някакъв бъзик да ме снима и  качва в социалните мрежи. Винаги намираше начин да ме изненада в гръб, когато най-малко очаквах.


 - Коя е най-забавката случка, за която се сещаш?


- Много пъти се е случвало да ми затрупват колата със сняг, да я опаковат с найлони или картони, да ми вдигат чистачките, да ми преместват колата, да ми вземат чантата с лекарства, абсолютно винаги намират начин да си направят шега с мен. Наистина забавните случки са много и не спират, но се сещам за една  случка пред залата. Имахме заигравка с Мирко Мулалич и Венци Петков, в която аз леко ударих колата на Венци, разбира се, по негова вина според мен, въпреки че той твърди обратното. Всичко започна оттам, че Мирко ми беше запречил колата и аз не можех да изляза от паркинга. Помествайки колата си Мирко, аз тръхнах рязко назад, а Венци искаше да мине на мястото на Мирко и така ударих колата на Венци Петков. Може би това беше един от най-забавните моменти.


 - Ти как отвръщаш на номерата, които ти правят?


- Мисля, че не оставам и аз по-назад. Покрих веднъж цялата кола на Мулалич с картон, така че той трябваше да я отлепи парче по парче, за да може да я кара. Безспорно той е един от най-добрите ми приятели, но с всички играчи, с които съм работил до момента, поддържам добри отношения без изключения.


 - Кои са най-близките ти приятели сред играчите?


- Миналата година бяхме голяма компания с Мирко Мулалич, Венци Петков, Крис Минков, Павлин Иванов и Заки (б.р Здравко Христов). Може би с тях сме най-близки. Бяхме неотлъчно заедно миналия сезон и сега продължаваме да се чуваме.


Също така в близки отношения сме и с играчите от първия сезон, в който работих тук, например с Дейвид Хоутън и Игор Кесар, на който скоро бях кум, а негова съпруга стана момиче от Ботевград


. - Вижда се, че наистина бяхте много близки с Мирко Мулалич и дори тази година празнувахте заедно Нова година в Словения, как създадохте това приятелство и да го очакваме ли да върне визитата в Ботевград?


- Освен много добър играч и професионалист, смея да твърдя, че Мирко е страхотен човек. Много бързо след като дойде се сприятелихме и прекарвахме дълго време заедно. По-късно той ми призна, че първият път, в който е влязал в съблекалнята, е мислел, че съм някой от охраната в залата, тъй като в някои по-мафиотски клубове има някои фенове, които искат да слушат абсолютно всичко в съблекалнята и седят в нея. Първоначално дори той си е въобразил, че го гледам лошо, но след това разбра кой съм. Истината е, че повече от времето си прекарвам с момчетата, отколкото със семейството и близките, така че искаме или не, трябва да се опознаем и понякога може да припознаеш хората, които ни харесват. На Нова година Мирко ме покани да празнуваме заедно в Любляна, където играе сега и от където всъщност е той.


Преди това имах възможност да наблюдавам мач на техния отбор Цедевита Любляна срещу Цибона в хърватската столица Загреб. Очаквам го през лятото да дойде в Ботевград.


 - Какво ти коства в личен план работата?


- Със сигурност ми отнема много време, което не мога да дам на близки и роднини, тъй като с отбора пътуваме много. Повечето време през сезона се прибирам вкъщи като на хотел. Само се къпя и излизам, но не го чувствам като тежест, защото за мен самата работа е изживяване на детска мечта. Пожелавам на всеки да има тази възможност.


 - Днес навършваш 30 години. Каква е равносметката ти за живота дотук?


- Благодарен и щастлив съм за това, че съм здрав и всички мои близки, роднини и приятели са здрави. Гордея се с всяко едно нещо, което съм постигнал до този момент.


 - За какво мечтаеш и какво си пожелаваш занапред?


- Мечтая да подобрим рекорда на баскетболния отбор на Балкан от едно време. Пожелавам си да бъда здрав и да имам късмет.