Запознайте се с някои любопитни подробности, свързани с края на кървавия конфликт


Втората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история. Живота си губят десетки милиони хора, а нанесените щети са неописуеми. Не е изненадващо, че краят на войната е повод за масови празненства по цял свят. Следващите редове са посветени на някои любопитни факти и популярни заблуди, свързани именно с приключването на ужасяващия конфликт.


Втората световна война приключва на 8 май


Точната дата на приключването на войната е обект на много дискусии. Капитулацията на Германия е подписана на 7 май 1945 г. в присъствието на главнокомандващия на съюзническите войски в Европа Дуайт Айзенхауер и съветския генерал Иван Суслопаров. Според различни източници, Суслопаров сложил подписа си под документа без позволението на своите висшестоящи. Дали това е истина или не е въпрос без категоричен отговор. Така или иначе, на 8 май церемонията била повторена, като този път СССР бил представен от маршал Георгий Жуков. Айзенхауер отказал да присъства.
Но защо в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8 май, а в Русия – на 9 май?


Германската армия се предава на 7 май, но й е дадено едно денонощие (до 23:01 часа на 8 май), за да прекрати всякакви бойни действия. Второто подписване на капитулацията на Германия става на 8 май в Берлин. Заради часовата разлика, в СССР е прието за Ден на победата да се отбелязва 9 май – по московско време, спирането на военните действия влиза в сила от 00:01 часа.  Независимо от всичко това, Втората световна война на практика не приключва напълно нито на 8, нито на 9 май. Военните действия продължават в Япония и Южните Филипини. В Европа една от последните важни битки е на 14 – 15 май на територията на Югославия.


Втората световна война все още не е приключила


Това твърдение може да ви звучи абсурдно, но на практика е истина. Причината е, че Русия и Япония така и не са подписали мирен договор помежду си за статута на Курилските острови. По време на Втората световна война СССР превзема тези острови, принадлежащи на Япония, а по-късно прогонва местните жители и на тяхно място заселва руснаци и украинци.
През 1951 г. е подписан мирният договор от Сан Франциско, според който Токио се отказва от претенциите си за Курилите. Четирите най-южни острова – Итуруп, Кунашири, Шикотан и Хабомаи, обаче, не се числят към тях, смята Япония. По тази причина властите в страната настояват да се възстановят „първоначалните граници от 1855 г.“ Русия на свой ред отхвърля всички претенции на Япония. Териториалният спор продължава и до днес, което означава, че формално на Курилските острови Втората световна война все още не е приключила.


Невероятната история на Хиро Онода


Хиро Онода е японски лейтенант, който разбира, че Втората световна война е приключила едва през 1974 г. Неговата история е наистина удивителна. През 1944 г. той е изпратен на остров Лубанг, Филипините, където се присъединява към група японски войници. Задачата им е да възпрепятстват вражеските нападения. На 28 февруари 1945 г. американците превземат острова, а почти всички японски войници са убити или се предават. Но не и Хиро. Той, заедно с трима свои колеги, успяват да избягат и да се скрият в гористите хълмове на Лубанг.
Четиримата научават за капитулацията на Япония през октомври 1945 г. Тогава те намират брошура с надпис „Войната свърши на 15 август. Слезте от планините.“ Обучени да не се поддават на вражески провокации, те приемат прочетеното като лъжа. Минават години, единият войник решава да излезе от гората и да се върне в Япония, а другите двама загиват. Хиро остава сам. На 20 февруари 1974 г. той среща своя сънародник Норио Сузуки – студент, който е на експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода. Но войникът отказва да напусне джунглата, тъй като все още чака заповеди от висшестоящ офицер.


Сузуки се завръща в Япония и разказва за своята удивителна среща. Показва и снимки за доказателство. Правителството взема нещата в свои ръце и открива командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Танигучи веднага заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода. На следващия ден Хиро влиза в местното полицейско управление и пред изумените погледи на всички се предава, покланяйки се церемониално и оставяйки старата си пушка.


„Втора световна война се е водила на територията на 60 държави с обща площ от 22 милиона квадратни километра с население  над 110 милиона жители.
Във войната са загинали 55 милиона войници и цивилно население, 90 милиона са ранените, като 28 милиона са останали инвалиди за цял живот. Унищожени са милиони жилища, културни институти и паметници на културата, избити са милиони глави добитък, от бомбите е “разорана” милиони декари земя.
Във войната са участвали 416 834 българи, като 10 753 от тях са загинали. От Етрополска община са заминали на фронта 610 човека, от които 18 са убити на фронта.”
П.П. Тези данни са от словото на тогавашния председател на Сдружението на ветераните от войните Цвятко Лалов, произнесено по повод годишнината от Победата
през 1916 година.


Макар и в необичайно време заради пандемията, Европа отбелязва по своеобразен за всяка страна начин, 75-та годишнина от Победата над хитлеристка Германия и Денят на Европа.
Като се присъединяваме към поздравителния адрес на кмета Димитър Димитров, от Етрополската секция на botevgrad.com също честитим празника на нашите читатели, на жителите и гостите на Община Етрополе.


Снимката е от интернет