Със сигурност някои от многобройните любители на баскетбола от Ботевград се питат къде бе  последната година и къде е сега бившият капитан на мъжкия отбор на Балкан Радослав Кочев. С изключение, разбира се, на онези, които следят изкъсо баскетболните новини.


 Мнозина си спомнят, че още като ученик той дойде в Ботевград от родния си Троян, където бе направил първите си стъпки в баскетбола.  В продължение на няколко години в школата на Балкан Радо израсна неимоверно много в баскетболно отношение. Стана шампион на България с юношите на Балкан през 2014 година. След това бе включен в мъжкия тим и, подобно на своя вуйчо Пламен, който бе дългогодишен капитан на Чавдар Троян, стана капитан и на отбор от несравнимо по-високо ниво, какъвто е Балкан.  След няколко сезона с мъжкия тим той продължи кариерата си в плевенския Спартак.  А миналото лято за първи път отиде да играе в чужбина – в италианския Салерно  от Serie C .


 Отборът, в който игра Радослав Кочев – A.S.D. Salerno, е в Дивизия Кампания Голд, там отборите са разделени на териториален принцип.  В прекратения заради коронавируса сезон тимът заемаше пето място с 10 победи и 7 загуби. Радо  взе участие в 16 мача, като отбеляза общо 216 точки – средно по 13.5 на мач. Най-резултатен бе срещу Basket Bellizzi– 21 точки, по 20 вкара на  Il Globo Isernia и лидера Forio Basket Ischia, а 19 отбеляза срещу Planet Basket Catanzaro.


 Именно за предстоя си в Италия разказва пред botevgrad.com Радослав Кочев, който само след няколко дни – на 27 юли, ще навърши 25 години.


 „В началото на сезона имах определени проблеми. Основният бе езиковата бариера – не бе особено голям броят на говорещите английски език, най-вече в южната част на Италия, където бях. След това се появи една контузия, която ме спря от игра за около 40 дни и доста излязох от форма. А и проблем бе отиването до залата, тъй като до нея можех да стигна само с кола и трябваше постоянно да търся превоз от някой от моите съотборници или треньори.


 Тъкмо вече отборът ни бе навлязъл във форма, доста се бе засилил – бихме основните фаворити за титлата, тогава обявиха, че заради коронавируса първенството се прекратява. Това стана на 6 март и всички се прибраха, останахме само аз и другият чужденец (литовецът Юозас Балчунас) в чакане да се възобновят нещата, но така и не се случи.  И на 3 април се прибрах в България с безброй перипетии – с 4 влака, метро, автобус, няколко проверки, полет до Лондон и след това до София, тъй като това бе единственият вариант за момента.“


 Както вече разбрахте, Радо Кочев и  Балчунас са били единствените чужденци в отбора. Литовецът замени един месец преди прекъсването  привлечения първоначално друг чужденец – аржентинеца Сантяго Егас.


 „Всички в отбора бяхме професионалисти. Някои от тях работеха, други бяха студенти, затова имахме само по една тренировка дневно, вечерта от 20.30 ч.  Пълните професионалисти -  без други дейности, бяхме двамата чужденци и още двама от италианците.


 Моето месечно възнаграждение беше най-доброто, което съм имал като професионален играч, включително в България. Аз и другите трима професионалисти живеехме в хотел, който, както и храната, се поемаха от клуба. Жалко, след тази криза по всяка вероятност клубът ще фалира и с моя по-нататъшен престой там ще е свършено.  Единственото, което не ме удовлетворяваше, бе малкият обем на тренировки, тъй като местните играчи бяха работници и студенти и тренирахме заедно само четири пъти седмично, крайно недостатъчно за един професионалист.“


 Град Салерно , от който е баскетболният A.S.D. Salerno,  е морски курорт в областта Кампания, с население близо 150 хиляди. Освен чисто баскетболните неща, Радо Кочев се срещна и с доста по-различни от България неща. Едното от тях бе местната кухня.


 „Изумих се от това как италианците постоянно ядат паста, независимо по кое време на денонощието. На мен най ми допаднаха моцарелата и пармеджаното. В Салерно, или по-точно – в градчето Батипалия, което бе на двайсетина минути от мен, се прозвежда най-хубавата моцарела в света.  Другото, което страшно много ми хареса, бе голямата разновидност от морска храна, и тай като бяхме съвсем близо до морето, често се хранех с морски дарове.“


 В областта Кампания и близо до нея е пълно с исторически забележителности. Радо Кочев е имал възможност да посети Неапол, който е на 80 км североизточно от Салерно. Не му е останало време обаче да отиде съвсем малко по-надалеч, като например в прословутото Амалфийско крайбрежие, изходен пункт за което е именно Салерно.


 „ Когато времето се постопли, бяхме решили да посетим някои от туристическите забележителности.  Но точно когато се бяхме наканили, престоят ми в Италия приключи, разбрахте защо.  Все пак успях да посетя катедралата в Салерно – Duomo di Salerno, както и един средновековен замък, откъдето се насладих на може би най-красивата гледка, която някога съм виждал. Посетих и няколко градчета около Салерно, както и Рим, но нямах възможност да разгледам всички забележителности, същото се отнася и за Неапол.“


 Снимки от местата, които е посетил Радо Кочев, може да видите в прикрепената фотогалерия.


 В момента Радослав Кочев води подготовка в родния си Троян. Любопитното е, че той е от рода Кукенски, който е дал много баскетболисти на красивия град, включително и майка му Катя.


 „Поддържам форма  в залата в Троян, но ми липсва истинската професионална подготовка. За момента нямам конкретни оферти“, каза Радослав Кочев.