Безопасно ли е това?


Почти няма земеделска земя в община Ботевград, която да не е заливана с течен „ферментационен продукт“. Докарват го огромни цистерни от централата за производство на биогаз в Етрополе. Неприятната миризмата от тази тор - течна или суха, се усеща от километри. И хората нормално се притесняват. На тези ниви се произвежда пшеница, царевица, слънчоглед, които след това идват на трапезата ни или се използват за храна на животните.


Тези дни заливат нивите в западния район на Ботевград, зад държавното дружество „Булгартрансгаз“. Миризмата се усеща не само в града, но като духне вятър и в Скравена.


Десетки са подадените сигнали до еколога на община Ботевград Ева Нишева. Оплакват се граждани, оплакват се и фирми. „Микроенергия“, например. Те имат помпени станции край Ботевград и се опасяват, че „ферментационният продукт“ може да се просмуче в подпочвените води и да попадне в кладенците, от които те черпят вода!


Безопасно ли е наторяването с „ферментационен продукт“?


Оказва се, че отговор на този въпрос може да даде само производителят на продукта - централата за биогаз. Той е задължен да осъществява периодичен контрол на ферментационния продукт посредством аналитични изпитвания, осъществени от акредитирана лаборатория, като честотата на контрола се изчислява по формула.


С други думи - контролът е в ръцете на проверявания!


Това е записано в Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци.


Да, наредбата е за отпадъци, но ... тук говорим за „ферментационен продукт“. Запознати с материята твърдят, че преди няколко години е направена промяна в терминологията и оставащото след производството на биогаз не е биоотпадък, а „ферментационен продукт“.


Случайно ли е това?


Случайно ли в Наредбата не е посочена институция, която да контролира оползотворяването на „ферментационния продукт“?


Като имаме пресния пример със загробването на опасни отпадъци из цяла България, сигурно никак не е случайно.


Сега чиновниците, които питаш, отговарят така:


От министерството на екологията /РИОСВ/: Ние контролираме замърсяване на почвата с вредни вещества. „Ферментационният продукт“ не се третира като опасно вещество, следователно това не е наша работа.


От министерството на земеделието /които си имат и структура „Безопасност на храните“/: Ние контролираме прилагането на торове в почвата, но „ферментационният продукт“ не е класифициран като тор! Той е в Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, т.е. в прерогативите на друго министерство.


Местната изпълнителна власт - общините, също не са посочени като орган, който да контролират използването на „ферментационния продукт“ за наторяване на почвата. Следователно нямат правомощия.


А правила има.


От акредитираната лаборатория, която е изследвала „ферментационния продукт“, получен при производството на биогаз в Етрополе, са дали указания какво количество от сухия и течния продукт да се прилага на декар площ. Това количество е различно за отделните видове растения, както и времето, когато да се използва. Не е препоръчано например течният продукт да се използва за ливади. Не е препоръчано да се използва едновременно течен и сух продукт и т.н.


Освен това - много лесно може да се види, че сухият продукт например се изсипва от шофьорите на камиони на купчини. А кой след това го разнася на цялата предвидена площ? Течния продукт пък го изливат в края на нивата. И как се определя какво е количеството на декар?


Докато институциите си прехвърлят „ферментационния продукт“ като горещ картоф, той просто пада на земята. В буквалния и в преносния смисъл. Виновни няма, а потърпевши?