В навечерието на днешния ден - 23 април, който се отбелязва като Ден на книгата и авторското право, до botevgrad.com достигна хубавата вест, че ботевградски автори – членове на литературен клуб “Стамен Панчев“, са класирани на призови места в международния конкурс “Небесни меридиани“, посветен на Мони Папо – български писател, поет и публицист. 


Литературната надпревара се провежда в рамките на фестивала “Българска душа на святата земя“ – Израел. Реализира се с подкрепата на Общество “Димчо Дебелянов“ – София.


А ето и имената на наградените местни автори:


Даринка Петкова получи Гран При за есето си “Да се наричаш учител“. Нейното стихотворение “Ако можеше“ е класирано на първо място в раздел “Поезия“;


Разказът на Десислава Иванова – “Пиши го бе бегал“, зае трето място в раздел “Проза“;


Разказът “В друго измерение“ донесе трето място на Малинка Цветкова. Първо място е отредено на песента “Пълнолуние“ по текст на нашата съгражданка.


Стихотворението “Ябълково“, написано от Мария Коцева, получи трето място;


Таня Банкова се представи със “Среднощен кошмар“. На нейния разказ е отредено трето място. Тя участва в конкурса и с поетична творба, озаглавена “Хор“, която зае трето място в съответния раздел;


Наградата за второ място в раздел “Поезия“ отива при доц. Георги Спасов за неговата поетична творба “Какво пък“, казвам инфантилно“. 


Отличените творби поетапно ще бъдат публикувани в сайта botevgrad.com.  


На вниманието на читателите днес представяме есето “Да се наричаш учител“ и стихотворението “Ако можеше“, донесли съответно Гран При и първо място на Даринка Петкова – учител по български език и литература в ОУ “Любен Каравелов“ – Трудовец:


ДА СЕ НАРИЧАШ УЧИТЕЛ


Отзвук от споделена болка


Истинският учител е велика личност. Всеотдаен към своите ученици, той им дарява частица от себе си, за да ги направи достойни хора. Учителят запалва искрата на знанието в детските сърца и техните успехи са единствената му награда и отплата за безсънните нощи и побелелите коси… Но, дали всеки, прекрачил училищния праг, може да се нарече учител…?


Докато някои са в училище по призвание, други са попаднали случайно… Едните „горят” и променят съдби… Другите са безучастни и безразлични към училищния живот. А всеки учител трябва да е олицетворение на добродетели – да бъде с чисто сърце и светли помисли,  да работи така, че хората да уважават и признават труда му!


Учителят в миналото се е възприемал като достоен, начетен човек, с кристално чиста душа. Сваляли са му шапка, всявал е респект с авторитета и знанията си, радвал се е на дълбоко уважение и заслужена почит… В учителската професия няма място за мерзост, за лицемерие и фалш, няма място за недостойни постъпки и интригантство! 


Защо ли днес не е така…? Отговорът е ясен. От позицията на един редови учител, мога за заявя, че голяма част от вината е в самите нас, защото авторитет НЕ се гради с доноси и клевети. Не бихме могли да се наречем учители, ако неискреността е в основата на нашите взаимоотношения... Не е ли по-лесно да отидеш при колегата си, да поговориш с него и да изясните ситуацията, вместо да подронваш авторитета му, граден с години? Може ли да не си даваш сметка за „ гредата в своите очи“?! Може ли с лека ръка да хвърляш кал по другия, без тази кал да изцапа първо теб самия?! Нима НЕ  разбираш, че Бог вече е видял това, което се опитваш да скриеш от хората?! И в крайна сметка –как учител, на когото липсват добродетели, да изгражда добродетели и да внушава ценностна система на своите ученици?!


Оставям отворена вратата, през която да влязат отговорите, които ме тревожат… А ако някой се е припознал в гореспоменатото, нека да гради авторитета си почтено и достойно, без да накърнява интересите на колегите си. Да остане в съзнанието на децата като онзи учител „ по стръмното ръката му подал…”… И да заслужи през годините правото да се нарича учител!


АКО МОЖЕШЕ…


Ако можеше Вятърът


да издуха обидите, болката…!


Ако можеше Слънцето


да изтрие сълзите, умората…!


Ако можеше Облакът


да погълне тъгата, тревогата…!


Ако можеше Месецът


да приспива страха и несгодата…!


Ако можеше Изгревът


да дарява утеха на болните…!


Ако можеше Залезът


да заключва красивите спомени…


Ако може Вселената


да прощава гнева ни и злобата…!


Разреши им го, Господи…!


И човеци дано станат хората…!