Пламен Павлов е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV – XV век във Великотърновския университет, професор, доктор по история.
Той  е автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.
Около  2 юни - Деня на Ботев отново се коментират предположения от чий куршум е загинал войводата. В интервю за електронното издание „Стандарт” историкът  коментира версията, че Христо Ботев е застрелян от свои.
„Тези версии са изключително грозни и се опират на едно преднамерено четене на спомените на Никола Обретенов и на други. Авторите на подобни версии като че ли имат любима мечта да намерят данни убиецът на Ботев да е българин. Но непосредствено след това е било ясно, че това е дело на черкезки стрелец. Черкезите са специално обучени, те като съвременните снайперисти имат уменията да разпознават кой е лидерът и да застрелят него. Всъщност същите умения имат и хора от нашите чети. В четата на Хаджи Димитър и Караджата, както и при Панайот Хитов, и при Филип Тотю, има един такъв обучен специалист, който да умее да познае и убие водача. В онези години тези "снайперисти" се наричат нишанджии - от нишан, знак. Така че аз винаги съм заставал срещу спекулациите, че българин е убил Ботев. И то не защото е възможно да е имало спорове и конфликти в четата. Но няма нито едно доказателство, което да показва, че Ботев е бил убит от българин, от четник. Освен това имаме заключение от една много голяма академична комисия през 1954 година, предимно от учени от БАН, която приема за лобно място на Ботев версията, която дава Никола Обретенов. Тази линия на търсене на виновни в Ботевата чета е продукт на следосвобожденската действителност, когато започват да упрекват Никола Обретенов в представяне на недостоверни факти. Да не забравяме, че той е бил един от най-близките приятели на Стефан Стамболов. Какво по-лесно от това да ударим Стамболов, като ударим по приятеля му? По същия начин, за да бъде ударен Петко Каравелов, много щети понася покойният Любен Каравелов. Така че има една политизация, която я има и сега. В същото време комисията от най-добрите специалисти препоръчва честванията на годишнината от смъртта на поета да бъдат на първи, а не на втори юни, съобразно корелацията между стария и новия календар” – посочва историкът проф. Пламен Павлов.