„Кристалната богиня” на Мария Мира - триизмерен роман за паралелните светове от авторката на „Срещи в Жасминовия храм" Мария Мира


Снощната вечер в Етрополе се оказа един спомен за времена, когато културата доминираше пред страха от предизвикателствата на живота. Когато я нямаше пандемията и хората  контактуваха свободно помежду си и споделяха преживяванията от поредицата културни мероприятия.
За една вечер, на 22 юли, в Етрополе имаше поредица от две такива културни изяви: от 18:00 часа представяне на книгата „Кристалната ботиня” на Мария Мира и в 19:00 часа театралната постановка „Търси се стар клоун” от Матей Вишниек.
Книгата беше представена пред ценители на писаното слово в конферентната зала на Комплекс „Етрополия”. 
Водеща на събитието беше поетесата Бистра Александрова.
Авторката разказа историята и част от съдържанието на книгата.
След това изложението беше допълнено с богата снимкова презентация.


Богини, месии и човешка любов през процепите на времето. Реални исторически личности събуждат въображаемия свят но Уетвъряемото измерение, Фентъзи рилър, който обикаля Земята и се гмурка в дълбините на океаните, за да излети към далечни планети...
В главните роли »жени, които обичат и мразят и са обичани и мразени; жрици, които винаги помагат и кардинали, които се опитват да спестят средства за светлина... Конници, които транспортират душите между Световете и заседание на Междинния парламент...
От Сердика до Двореца в Балчик, планината Рила, Ел Амарна, Авалон, Ню Йорк, Париж, Брюксел, Виена, през Омагьосаните планини на Балканите; пустинята Сахара, етсиманската градина и...
„- Да опитам да прочета тази твоя книга. Какво мислиш? - каза го достатъчно безразлично, докато Евинака се топлеше от прегръдката му.
-Добре- усмихна се Тя, -Ще ти дам една. С автограф. Каза го мелодично и кротко - сияеща и божествена. Енергийният поток, заради който Расул беше включил всичките си жизнени и демонични сили, за да не го помете, я докосваше нежно като перце. Обичаше я. Пазеше я. Около главата й сияеше цветен ореол, а тялото й беше покрито със златен прашец от светлина. Не беше виждал нищо по-красиво между Небето и Земята. От хилядолетия! И повече! Но тази картина не бе достъпна на хората около нея. А за такива като него беше знак да бъде унищожена.
- За добро или за зло? Ще направя всичко възможно да е жива. Да пребъде!
- Внимавай какво си пожелаваш! - мисълта го жегна и се стопи, без да наруши нито болката, нито опиянението от гледката на богинята в леглото му. вместо да й се поклони, Расул впи устни в нейните..


Текст и снимки: Христо Христов