Име: Николета Цветанова Николаева
Родена: 28.11.1995г в гр.Шумен
Образование: Средно образование – Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел – специалност Народно пеене.
 Висше образование: степен магистър Академия за музикално, танцово  и    изобразително изкуство гр.Пловдив със специалности Народно пеене и Дирижиране на народни състави.
Награди:  награди от национални конкурси, фестивали и фолклорни събори.


ЧИТАЛИЩЕТО СТАНА МОЙ ВТОРИ ДОМ


1. Кога и как за първи път се „срещнахте“ читалището?
Първата ми среща отблизо с читалището беше през 2016г. на юбилея на ТА“Балканска младост“, когато бях просто зрител. Още тогава бях запленена и очарована от таланта и тази атмосфера, от това, което могат и правят всички участници. През следващите години станах част от ансамбъла, с който имахме изяви в страната и чужбина. През 2019г. на Великденски концерт на ТА“Балканска младост“ за първи път излязох да пея заедно с народния оркестър на сцената на читалището пред етрополската публика, и от тогава до днес, винаги съм била част от концертите и дейността на читалището. Същата година по покана на ръководството на читалището станах преподавател по Народно пеене към школата по изкуства. А през 2020г. станах ръководител на Женския народен хор“Димана“.


2. Има ли история съставът, който ръководите или Вие сте негов основател?
Съставът има дългогодишна история. Цели 55години успява да съхрани духът на етрополската фолклорна песенна традиция. На 01 септември 1966г. е създаден женски народен хор към НЧ“Тодор Пеев“-1871г. Съставът му е бил от 16 жени. Първият ръководител на народния хор е Васил Спиридонов. Едни от първите включени песни в реперотара са „Вито се хоро извило“ и „Седе седенки“. През 1986г. ръководител на женския народен хор става Цветан Попов., 1988г.  – Марин Дицов, 1995г. - ръководител става Иван Дицов, с който хорът участва за първи път в Националния събор в Копривщица. От 2007 до 2017г. ръководител е Диляна Колева-Гоцева, а от 2017г. до 2020г. – Цветелина Петкова. Без всички тези личности, музиканти и творци, хорът нямаше да е запазил тази дългогодишна история и прославил Етрополе и НЧ“Тодор Пеев“ по най-добрия начин.
През 1967г. се провежда регионално прослушване на народни хорове в Етрополе. Женският хор се класира за фестивал в гр.София. 1970г., печели III-то място на фестивал за изпълнители на народни песни в гр.Самоков. „Заплакала е гората“, „Малка мома двори мете“ – емблематични песни запазени в репертоара и до днес. 1975г – получава награда за самодейност.  I-во място – печели на фестивал за изворен фолклор гр. Кюстендил. С почетна грамота съставът е отличен в с. Дебрене, общ. Добрич през 2013г. - Втори фолклорен фестивал „Автентичен Аврен“, През 2014г. е проведена творческа среща „Съхраняване на българските традиции“ в Будапеща, Унгария, Съставът взема участие в Международен фестивал „Паралия“, Катерини Паралия, Гърция, III място от първия грабва на фестивала на хасковските минерални бани. Печели II-ро място на фестивал в Хасковски минерални бани. I-во място в Русе – фестивал на любителското изкуство  и др.


3. Какви са участниците в състава - по образование, по опит?
Участниците в народния хор в читалището са самодейци, носещи в сърцата си любовта към народната песен и българските традиции.


4. Какво включва репертоарът ви и имате ли намерения да го променяте?
През годините Народният хор е натрупал голям репертоар от над 150 песни, както автентични, така и обработени народни песни от изтъкнати фолклористи като Филип Кутев, Иван Вълев, Стефан Кънев и др. Една от целите на състава е да запази автентичния изворен фолклор на Етрополе. Етрополски песни, напявания и наричания се пеят и до наши дни на обичая „Напяване на пръстени“ на Васильовден, характерен за региона. Народния хор има многобройни участия на фолклорни събори, надпявания, фестивали и конкурси в страната, и в чужбина.


5. Кои са най-важните умения и качества за един ръководител?
За да бъдеш ръководител на народен състав в нашия случай на народен хор, това на първо място е голяма отговорност, с която трябва да можеш и най-важното да знаеш как да се справиш. За да се получат нещата на сто процента от диригента се изисква да бъден подготвен и отдаден на това което прави на двеста процента, трябва да е прецизно запознат с партитурите, които се изпълняват, да е готов да реагира във всяка една ситуация, възникнала по време на разучаване на дадена песен, и да бъде неизменна част от състава. Необходимо е търпение, отдаденост непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване и всичко това трябва да е съпроводено с много любов и желание.


6. Кое смятате за Ваш личен най-голям успех?
За малкия опит, който имам, възможността да правя това, което мога най-добре, а именно свързано изцяло с музиката и нашето народно творчество и да се усъвършенствам за сега е моя личен успех.


7. А на състава!
През годините съставът е печелил многобройни награди от фолклорни фестивали и конкурси в страната и чужбина. Надявам се заедно да натрупваме още много успехи. Дългогодишния непрекъсващ народен хор към читалището също е един голям успех.


8. Как усещате отношението на публиката и на обществото като цяло към вашето изкувство?
Българския фолклор е неизменна част от културата и историята ни, с помощта на който сме успяли да се съхраним като българи векове наред. Вярвам, че голяма част от публиката е докосната по един специфичен дори магичен начин от фолклора ни. С всяко излизане на сцената ние усещаме обичта на публиката както към нас, така и към това, което правим.


9. С какво съставът, който ръководите, ще се включи в честването на 150-годишнината на читалището?
Ще се включим в честванията на годишнината с участия в изявите на читалището като се стремим да покажем най-доброто от нашия репертоар.


10. Какви други интереси имате извън състава или сте имали в миналото?
Животът ми се върти изцяло в сферата на музикалното изкуство. Работата ми също е свързана с музиката – работя като учител по музика в ДГ“Звънче“ и ДГ“Слънчице“ в гр.Етрополе и работата с децата е нещото, което ми доставя най-голямо удоволстиве. Също така другото ми любимо занимание е свързано отново с читалището и школата по изкуства към него, където преподавам народно пеене.


11.  Трудно ли е днес, в условия на епидемия, да оцелява и да се развива вашата дейност?
Дори и в нормални условия не е лесно да запазим и предадем народните традиции. Пандемията отне голяма част от времето ни в което бяхме възпрепятствани да провеждаме нашите репетиции и ангажира вниманието ни с един глобален проблем. Въпреки това, ние не можем да се предадем и намираме още повече сили за да продължим нашето дело, а именно да съхраним българското чрез песните и да дадем сила на нашите съграждани в тези трудни времена.


12. Какво Ви даде Народно читалище „Тодор Пеев“
Читалището ми даде шанса да работя с един добре подготвен и обработен народен хор. Срещна ме с прекрасни колеги, музиканти и хореограф с които лесно се работи и винаги е голямо удоволствие да съм сред тях, бих казала че читалището стана мой втори дом в Етрополе.


13. Какво ще пожелаете за състава, за себе си, за читалищните дейци по случай юбилея?
На първо място желая на всички много здраве. Неспиращ ентусиазъм за работа и развитие, поле за изява и много успехи.


Интервю на Евгения Христова и Илияна Петкова
Публикувано във вестник "Етрополски преглед"


Интервюто и снимките са свалени от интернет - без редакторска намеса.