Първото Народно събрание в България е свикано през 1879 година на основание член 4 от Берлинския договор между Великите сили и Отоманската империя. То заседава от 10 февруари до 16 април. В него са участвали 229 народни представители. Част от тях са били избрани от гражданите, други са били назначени от Временното руско управление, както и представители на няколко обществени организации – Рилският манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество.


Задачата  на учредителното Народно събрание е било да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
В Учредителното Народно събрание „по избор” от Орханийски окръг участва Павел Попов или Поппетров, известнен като Патьо Чорбаджи. Учредителното събрание го избира за представител в Първото Велико народно събрание, което трябва да избере княз на България.
В Първото обикновено Народно събрание е представител от Орханийската избирателна околия, а във Второто обикновено народно събрание от избирателната околия с център – Видраре. Патьо Чорбаджи гласува за избора на град София за столица на Княжество България, подписва Търновската конституция и одобрява избора на Александър Батенберг за първи български княз след Освобождението.


Кой е Павел Поппетров?


Роден е на 18 март 1823 година във Видраре. Кръстен е Пело, но всички го наричали Павел. Баща му – Петър Пелович е бил свещеник в селото. Според някои източници родът на баща му – Пеловци е бил преселнически от Егейска Македония.
Неговите братя  - Йосиф и Филип, са ръководители на Видрарския частен революционен комитет, заточени в Диарбекир след Арабаконашкия обир.
Самият Павел е учил в килийното училище в Гложенския манастир, а след това в Свищов.


В този период Видраре  - 1871-73 година е едно от най-големите  и важни села в региона, обединяващо няколко по-малки, „почти като малък градец”. В селото има училище, църква, няколко бояджийници, ханове и множество дюкяни. Оформя се търговска махала „Вароша” и търговска чаршия.


Павел Поппетров още съвсем млад започва да се занимава с търговия с кожи, свила, вълна. Енергичен и трудолюбив бързо се издига до първи търговец в региона. Знае добре румънски и турски език и това му дава възможност да контактува и търгува във Влашко и до Цариград. Установява добри връзки с мютесарифите /окръжни управители/ на София и Търново, с Мидхат паша в Русе и с валията /губернатора/ на Видин.


„В Османската империя съществувало правото – илтизам, според което определени хора могат да откупят събирането на многочислените османски данъци директно от Портата. Като предвидлив търговец, Патьо откупува от османското правителство данъка на няколко административни околии- Тетевенска, Орханийска и Врачанска. В спомените си известният публицист Тома Васильов разказва как Чорбаджи Патьо, събирайки данъка в Тетевен, напътствал калаузите си /търговски посредници/ от бедни и приятели данък да не вземат. Това му печели всеобщото уважение сред населението. Често пъти, разчитайки на неговото влияние, го молят за застъпничество пред властите за всякакви случаи” – пише в статия Теодора Иванова от ИМ-Правец, позовавайки се на исторически източници и спомени на съвременници.


Турските власти искали Видраре да стане град Орхание, Патьо Чорбаджи се противопоставил и им посочил... Самунджиево.
Ако някой има заслуга някогашното малко селце Самунджиево да стане град Орхание, то това е Патьо Чорбаджи.
При обиколките си из вилаета Мидхат паша констатира, че войските, които се движат по шосе Плевен-София, над 100 километра минават през пусти и ненаселени места. Особено тежко е  преминаването през прохода Арабаконак. Това налагало преди прохода да се построи нов град, който да осигурява продоволствието на аскера. Пъроначалната му идея била градът да бъде построен около Мишковските ханове, между днешните села Видраре и Джурово. Срещу тази идея първи се обявили етрополските чорбаджии. Те искали градът да бъде Етрополе. Най-влиятелното противопоставяне дошло от Патьо Чорбаджи. Според плановете в новия град задължително трябвало да има 50 турски къщи с преселници, т.н. мухаджири. за тях се знаело, че са размирни и било опасно да се смесват с местното балканско население.


Патьо Чорбаджи посочва друго място за град – село Самунджиево. Подкрепят го още Вельо Мезледжи от Осиковица, Нецо Кюмюрджи от Литаково и Димитър Стамболи от Новачене. Софийският окръжен управител и Дунавският губернатор дават съгласие и със султански ферман западналото село Самунджиево е обявено за касаба  и преименувано на Орхание, в чест на султан Орхан Първи.


За заслугите си Патьо Чорбаджи получава златен часовник от султана. Подърък, който по време на процеса за обира на хазната в Арабаконак го спасява от заточение.


Часовниковата кула е построена с дарение от Патьо Чорбаджи.
Възложено му било и да намери камбана за кулата. Камбаната била доставена от Мюнхен и била украсена с християнски символи и посветена на Свети Леонардо. Орханийският каймакамин обаче не дал съгласието си „такава камбана да буди от сън и да показва времето на новите касаблии”.  Патьо Чорбаджи доставил друга – по-малка камбана за Часовниковата кула в Орхание, а голямата измолил да бъде за цървата във Видраре. В края на 20 век камбаната е открадната...
Патьо Чорбаджи е един от предприемачите, които имат особена заслуга за изграждането на новия град. Той е собственик на Владишкия хан в Орхание и на много други в района.
Безспорен авторитет между турци и българи
„По всички важни въпроси  неговата дума се взимаше винаги под внимание, а той беше хитър, умен, владееше турски отлично и умееше да се налага, дори без да проговори – това разказва Христо Гашевски от Орхание, поборник, заточен в Диарбекир след обира на хазната. – Само той тогава имаше кочия, теглена от два охранени коня с хубави хамути. Само той имаше специална охрана –въоръжен от глава до пети турчин”


„Името на дядо Патьо Чорбаджи беше популярно в цялата кааза. По негово настояване и протест, подпомогнат от другите български членове на Меджлиса, се прекрати ходенето на турците по български седенки и воденето на любовни връзки с български моми и жени, както и насилстеното им потручване” – разкава  свещеноиконом Георги Попдимитров от Скравена. /Неговият баща свещеник Димитър опява 10-те черепа на Ботеви четници и ги погребва в двора на скравенската църква/.


Любител краевед и историк, Патю Чорбаджи събира редици митове и легенди от Орханийско и Тетевенско, като е първи откривател на църковния препис, че Гложенския манастир „Св. Георги“ е изграден от митичния украински княз Георги Глож.


Павел Поппетров умира на 70 годишна възраст през 1893 година. Той е погребан в родното си село Видраре.