Стефан Михайлов: Баскетболът е начин на живот

Стефан Михайлов е едно от имената, около които започва да се шуми все повече и повече в българския баскетбол. През лятото националът до 16 години отвори нова страница в своя живот, след като продължи развитието си в школата на Рациофарм Улм. „Врабчетата“ са един от отборите, които могат да се похвалят с постоянно участие Бундеслигата и Еврокъп. През тима от Улм са преминали играчи като Даниел Тайс и Уил Клайбърн, а треньор на мъжете е Яка Лакович, който има на сметката си един трофей в Евролигата с екипа на Барселона като състезател.

 Стефан Михайлов прекара първите седем години от своето развитие в Балкан Ботевград, където се утвърди като един от най-добрите играчи при подрастващите.

 Крилото даде обширно интервю пред Superbasket.bg, в което говори за своите първи впечатления от престоя си в Улм, за начина на работа с младите играчи в Германия и за неговите цели в бъдеще. Ето какво сподели той:

 -Как се стигна до твоя трансфер в Рациофарм Улм през лятото?

 -От отбора на Улм имаха голям интерес към мен още миналата година, но по-конкретно след като през миналия сезон се представих добре на финалите в Русе, бях повикан на проби там. Връзката стана благодарение на агентите и баща ми. Впоследствие получих окончателното предложение за трансфера след по-малко от месец.

 -Вече няколко месеца се намираш в Улм. Как се чувстваш и какво научи от своя престой на германска земя до този момент?

 -Чувствам се като у дома си, свикнах доста бързо с обстановката и с държавата, както и с отбора. Уча се как да отделям повече време на себе си, както и да бъда по-търпелив.

 -Ти премина в тима от Улм на 16 години. Какво означава за теб да продължиш развитието си зад граница на толкова ранна възраст?

 -Аз лично не смятам, че 16 години е ранна възраст за излизане в чужбина, можех да го направя и миналата година, но реших да не бързам с избора. Както виждаме, има играчи по на 16-17 години, които вече дори играят при мъжете. Благодарен съм, че имам шанса и подкрепата, които са ми нужни, за да преследвам целите си.

 -Към момента се подвизаваш във втория отбор до 19-годишна възраст и в тима, който играе в Regionaliga 1, както и в отбора, който е част от Оберлигата. Как гледаш ти на това предизвикателство?

 -В началото мачовете са доста трудни за всеки новодошъл, първо трябва да се адаптираш към много различни фактори и чак след това евентуално да започнеш да се представяш на високо ниво. Смятам, че във всички първенства има силна конкуренция и се надявам постепенно да увеличавам нивото си на представяне.

-Каква е разликата между всичките тези лиги?

 -Разликата е в съотборниците, с които се състезаваш, както и в нивото на съперниците. Това те предизвиква да се сработваш с много различни видове играчи, както и да се изправяш пред различни предизвикателства.

 -По колко пъти тренираш на ден и кое е най-важното, на което наблягат местните треньори?

 -Някои дни по два пъти (индивидуално преди училище и отборно след това), а през останалото време имаме фитнес и отборна тренировка. Уикендът е посветен на мачове, но в случай, че някой от дните е почивен ходя да стрелям в Кампуса. Нещото, на което се набляга, е не толкова свързано с техническите или тактическите насоки, а се изразява в това треньорите да ни карат да останем позитивни, дори и да имаме лош ден или незадоволително представяне.

 -Как оценяваш начина на работа относно развитието на подрастващите в Германия?

 -Смятам, че Германия е развиваща се страна относно баскетбола и нещото, което много ми харесва тук, е как хората осъзнават, че победите на подрастващи не значат нищо и в крайна сметка целта е колкото се може повече играчи да стигнат до мъже.

 -На какво трябва да се обърне внимание в България, за да се доближим по някакъв начин до водещите европейски страни?

 -Проблемът в България не идва конкретно от някой. Той е причинен от липси във всички важни аспекти. Конкретно при играчите смятам, че главно е липсата на физически качества, както и на желание за развитие. Към 16-17-годишна възраст вече започва забавлението да надделява над баскетбола и бавно играчите започват да се отказват. Трябва да дадем и да се лишим от нещо, а след това да чакаме резултати. Не виждам как може някой да се оплаква, че не му се получават нещата при положение, че е свикнал всичко да му се дава наготово и да не се разделя от удобството си.

 В Улм се състезава още един българин-Симеон Димитров, с когото сте съотборници. Доколко неговото присъствие ти помогна да се адаптираш по-бързо?

 -Не мога да опиша какъв ефект имаше той, смятам, че Мони също така ми помага да превъзмогвам липсата на родителите ми и ме лишава от това да се чувствам самотен. Много по-различно е, когато отиваш някъде, където има кой да те посрещне и да ти обясни всичко така, както трябва да е.

 -Докъде се простират твоите цели в Улм?

 -Като за първа година не гледам толкова да имам конкретна цел, колкото да наблегна на това да се развия и да се адаптирам към мястото и играта тук. Занапред се надявам да влезна в първия юношески отбор възможно най-бързо.

 -Твоят път в баскетбола започна в школата на Балкан, където прекара 7 години. Кое е най-важното нещо, което научи за този период при ботевградчани?

 -Честно казано, съм научил всичко, което знам в Балкан. От момента, в който хванах топка до ден днешен всеки път, когато съм в Ботевград, треньорите винаги са имали желание да ме тренират и да ми помагат. Балкан завинаги остава моят отбор, а „Арена Ботевград“ мой втори дом.

-Кои са треньорите, които са оказали най-сериозно влияние върху твоето развитие?

 -Абсолютно всички треньори в Балкан, както и в Германия, са ме променили по някакъв начин. Не искам да ги изброявам всички, защото може да изпусна някой важен. Двамата ми треньори, при които съм прекарал най-дълго време, са Виктория Маринова и Николай Пеев. С тях съм имал много хубави, както и лоши моменти, но в края винаги съумявахме да се справим заедно. Също така няма как да не спомена баща ми Михаил Михайлов и му благодаря, че толкова упорито ми досажда, с което в крайна сметка ми помага и ме калява.

 -Твоето присъствие в българския баскетбол започва да се усеща все повече и повече. Как те кара да се чувстваш този факт?

 -Виждам интерес както от много връстници, така и от различни скаути и треньори. Това ме мотивира и същото така ме кара да се чувствам специален, но въпреки това оставам здраво стъпил на земята.

 -Как минава един твой ден в Германия?

 -Ако приемем, че в конкретния ден имам индивидуална тренировка, трябва да стана около 5 часа и 30 минути и да хвана автобуса за тренировка в 6 часа и 30 минути. Тя продължава до 8:00 часа и след това отивам на училище, което започва в половин час по-късно и свършва в 15 часа 30 минути. Обикновено програмата е различна всяка седмица, но следобедната тренировка започва около 18:00 часа и продължава до 20:00 часа. Ако нямаме фитнес, вечерта е главно за възстановяване и подготовка за следващия ден.

 -Кое е нещото, което искаш да подобриш в своята игра?

 -Главната ми слабост е защитата, опитвам се да полагам максимално много усилия, но все още съм далече от нужното ниво. Също трябва да подобря физическите си качества. Смятам, че съм доста атлетичен, но ми трябва и здраво тяло, с което да отговарям на физическата игра в Германия.

 -Какво би казал на българските деца, които сега започват да тренират баскетбол?

 -Бих им казал, че баскетболът е начин на живот, който е правилен за следване. Води до дисциплина и собствена отговорност. Ако си готов да дадеш нужното от себе си, играта ще се превърне в начин на живот, който доставя удоволствие.

 -Предполагам, че следиш какво се случва през този сезон в НБЛ. Какво мислиш за конкуренцията в българското първенство и кои са фаворитите за титлата?

 -Не мисля, че тази година първенството е силно като предните години, но въпреки това е плюс, че със засилването на Спартак Плевен и Черноморец Бургас има шанс за повече равностойни мачове или с други думи не отиваш в тези два града, за да си почиваш. Очаквам тепърва и Шумен да се засили. Времето ще покаже дали сега или догодина. Мисля, че Рилски спортист не е сигурен първенец в никакъв случай. Има още много мачове да се изиграят. Самоковци определено изглеждат като първа опция за титлата, но никой няма да им я даде без битка.

 -За пореден сезон Балкан е сред претендентите за златото, а през лятото се завърна и в Балканската лига. Докъде могат да стигнат ботевградчани и в двата турнира?

 -Това зависи от начина им на работа, както и от това дали ще се запазят здрави през цялата година, което им пожелавам. Смятам, че досега им липсваше и малко късмет. Въпреки не доброто начало, имат шанс за титлата във всеки турнир, в който се състезават. Една от липсите засега е силното представяне на българите, но и за това има време. Пожелавам им да вървят само нагоре, за да радват невероятните фенове, които имаме!

 -Семейството ти е свързано с баскетбола. Кои са най-ценните уроци, които си научил от тях?

 - Родителите ми са главната движеща сила във всичко, с което се захвана. Няма смисъл да споменавам, че почти всичко, което съм научил, е плод на начина, по който са ме възпитавали. Главните неща, свързани с баскетбола, а както и с живота като цяло, са да оценявам факта, че имам шансове, които не всички деца по света имат и също така никога да не казвам ,,не мога“.

 -Ти си част от подрастващите формации на България. Какво е за теб да защитаваш националния екип?

 -Винаги съм твърдял, че няма по-голямо удоволствие от това да играеш с националния отбор. От малък си го мечтая и през лятото на европейския Чалънджър в София изпитах уникалната тръпка да играя пред българска публика за моята родина! Просто не мога да опиша колко бях мотивиран за тези мачове, а това, че залата беше пълна през целия турнир ме направи още по-щастлив.

 -Имаш ли любим играч и отбор?

 -В НБА любимите ми играчи са Кайри Ървинг, Кевин Дюрант и Пол Джордж. Не мога да избера един конкретен, защото просто винаги съм впечатлен от начина, по който и тримата намират решения в трудните ситуации. В Европа подкрепям Олимпиакос и Александър Везенков, но съм фен на ЦСКА Москва също така.

 -Къде искаш да се видиш след 5 години?

 -Това е доста труден въпрос, тъй като в днешно време може изобщо да не е същото утре, пък да не говорим за след 5 години. Пожелавам си да съм здрав и да надграждам себе си в този период и смятам, че ме очакват само хубави неща в бъдеще.

Снимки: семейство Михайлови