Верни на стародавните си традиции, етрополци и тази година пресъздадоха идващият от дълбините не времето народен обичай „Пеене на пръстените”. Въпреки пандемията, която одпринесе до драстичното намаляване на изпълнителите. Нямаше я и внушителната от преди години група на младите момичета и момчета, дошли с радост и вълнение да си видят късмета от заричанията на техните нишани.


Народният обичай “Пеене на пръстените “ в Етрополе е минал през вековете, наситен с чиста народна мъдрост, веселие и благопожелания. Този оригинален, жизнерадостен празник на младостта и веселието се празнува от млади и стари и днес.


Тази година, по традиция, на 13-ти и 14-ти януари на площад „Зольовец“ при Зольовската чешма се проведе обичая „Пеене на пръстените“. Той символизира изпращането на старата и посрещането на Новата година.


 На 13-ти януари бе Топенето на пръстените. Етрополската духова музика засвири кръшно хоро. Ръководителката на певиците Симеонка Червенякова, наричана „кукорбашийка“, поведе хорото, държейки калайдисано котле, украсено с бръшлян и здравец.


Началото на Топенето на пръстените започна с приветствието на „кукорбашийката“ :


“ Добре дошли да пеем пръстенете и да предричаме щастие!…


Жените от вокална група „Димана“ към НЧ „Тодор Пеев 1871” изпяха Песента на пръстените. След това  “кукорбашийката “ призова всички да пуснат пръстените или други предмети в котлето с думите:


“ А сега, пръстен или гримна в котленцето пуснете,


 желание си намислете,


 през нощта само хубави сънища сънувайте,


 утре весели дойдете,


 а наричането на мене оставете.”


Изви се кръшно хоро и кукорбашийката раздаде жито на присъстващите за


 да го сложат вечерта под възглавницата си. Поверието е, че каквото сънуват през нощта това ще им се случи през Новата година. 


На следващия ден, 14-ти януари – Василовден е Наричането  на пръстените.  Певиците отново се събраха на площада и всички, които са пуснали пръстени или други предмети.


Водата в котлето бе замръзнала и поверието гласи, че годината ще е здрава и плодородна.


Певиците изпяха отново Песента на пръстените. След това кукорбашийката се обърна към присъстващите с думите: “Добре дошли да пеем пръстенете и да предричаме щастие!…”. 


Всички с нетърпение очакваха да чуят какъв ще е техният късмет през новата година. Кукорбашийката  започва с наричанията:


 “С трендафил мома в градина - честита е всяка година”.


 “Шарена, шарена паница - търси сгодна годеница”.


 “Златна тояга из града бяга - богаташ с много пари”.


“ Бял червен ерген търси мома под леген.”


“ Тая мома гласовита търси музикантче .”


 “ Здравец на ухо да закачи, да бъде здрав през цялата година.”


“ Да му дойдат от две страни , една булка да венчава, друга деца да кръщава.”


 “ Стари грижи в сърце да не задържа, безгрижни ще бъдат идните години.”


 “Да остарееш и да побелееш като Стара планина.”