До момента повече от 150 търговци са заявили участие във Великденския събор на Ботевград, който ще се проведе на 24 и 26 април. Това съобщи кметът Иван Гавалюгов по време на редовния брифинг с медиите днес. 


След две години прекъсване заради пандемията, събитието отново ще се състои. „Вярвам, че ще успеем адекватно да отговорим на очакванията, като програма и организация, за да се получи действително един интересен, вълнуващ празник за града“, коментира кметът. Той съобщи, че празничната програма на общината ще бъде обявена през следващата седмица.  


Великденският събор на Ботевград бе възстановен през 2016 година. Само за четири години той се превърна в едно от най-мащабните и посещавани събития в Ботевградския край.


Според спомените и преданията от деди и прадеди, народните песни от ботевградския край и проучванията на професор Петър Мутафчиев, съборът в Ботевград е продължение на традицията, чието начало се крие в далечното минало на някогашното село Зелин, влизащо във владенията на Севаст Огнян през 14-ти век. 


Традицията е запазена до началото на 50-те години на миналия век, когато ботевградчани сборували и канели гости от близо и далеч на втория ден на Великден. Събирали се на чаршията, около часовниковата кула на великденско хоро, което се проточвало на шосето за София, а ергените често се сбивали кой да го води.


В първите десетилетия след 1944 г. съборът на Ботевград постепенно е изместен от пазара на най-тъжния ден за православните християни - Разпети петък. 


През 2016 год., по инициатива на кмета на община Ботевград Иван Гавалюгов, НВПР Ловчанския митрополит Гавриил, местни свещеници и общественици, празненствата на Резпети петък се отменят, а съборът на Ботевград е възроден на втория ден на Великден.