В навечерието на празника на Ботевград – 29 ноември, когато се навършват 145 години от неговото Освобождение, в Исторически музей - Ботевград официално бе открита изложбата на Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа“, озаглавена “Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…“. Създадена е за 143 години от Освобождението на България и в чест на българските опълченци, които участват в Руско-турската освободителна война, а след това се посвещават на военната професия. Заглавието на експозицията е строфа от марш на 23-ти пехотен Шипченски полк. Маршът е създаден в навечерието на Балканската война 


За да представи изложбата, гост в Исторически музей - Ботевград бе д-р Чавдар Ангелов – директор на Национален парк-музей “Шипка - Бузлуджа“.


“Изложбата има за цел да представи една малка част от българските опълченци, които след края на войната избират пътя на офицерската професия. По наши предварителни данни в Българското опълчение участват около 11 500 души, от които 300-350 след войната се вливат в редовете на изграждащата се българска армия. Някои от тях се записват и завършват военното училище в София, създадено през лятото на 1878 год. Въобще въпросът за участието на опълченците в изграждането на системата за национална сигурност на България не е проучван, защото това засяга не само армията, но и полицейски структури, митнически стражари и т.н. Това е въпрос, по който тепърва предстои да се работи“, обясни пред аудиторията в музея Чавдар Ангелов. 


Директорът на Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа посочи, че тази изложба показва още, че армията ни е една от основните институции на свободна България. 


“Тази армия е изграждана с мисълта, че трябва да изпълни една много голяма задача – довършване на освободителното дело и реализирането на българското национално обединение – това, което не се е случило. След края на Руско-турското война тези момчета са били проникнати от идеята, че именно на техните плещи ляга тази голяма отговорност. Хубавото в случая е, че за разлика от днес тогавашните български политици с всичките им кусури - наклонности да нарушават закона, да прибират рушвети, също са смятали, че националното обединение е нашата голяма задача и тя наистина трябва да бъде реализирана, т.е. тук няма разминаване в целите на държавното ръководство и на войската. Освен това Българската армия, за разлика от армиите на повечето велики сили към онзи момент, има едно голямо достойнство – тя е народна армия, защото не е изградена на кастов принцип. В Руската империя и в Германия благородниците основно стават офицери, докато в България всяко българско момче, което покрива нормативите за кандидатстване във военното училище, има възможност да стане офицер. И това, в някаква степен, обяснява защо, когато избухва Сръбско-българската война /1885 год./, особено по време на Балканските война и Първата световна война, българската армия жъне такива големи успехи. Причината е много простичка – обикновените селски момчета в редиците са имали пълна вяра на своите офицери, някои от които са били техни съселяни, били са им учители в прогимназиите“, каза още д-р Чавдар Ангелов в своето изложение. 


В експозицията “Ние летиме от Балкана мощни Шипченски орли...“ са включени 25 табла, които проследяват биографиите на 22-ма военни дейци, бивши опълченци, 11 от които достигат до генералски чин, както и тяхното участие в ключови за Отечеството ни събития  - Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. 


“Надявам се, че тази изложба се вписва  добре в отбелязването на годишнината от освобождението на Ботевград, защото след като оттук преминава отрядът на генерал Гурко и София е освободена, следва още една голяма битка, в която участва младият Данаил Николаев – бесарабски българин, офицер от Пета опълченска дружина, това е превземането на турския укрепен лагер в Шейново между 24 и 27 декември 1877 год. Тази битка слага край на желанието на Османската империя да се съпротивлява повече. Така се стига до Одринското примирие и до Санстефанския договор“, каза в заключение д-р Чавдар Ангелов. Той призова младите хора, присъстващи на изложбата, да посетят военните паметници в района и с гордост да пазят спомена за гериочното минало на предците си. 


“През миналата година успяхме да уточним всички имена на загиналите от нашия край. При комуникацията ни с г-н Ангелов стигнахме до извода, че Ботевградският край, тогава Орханийски, е дал много съществен принос в Българското опълчение. Успяхме да стигнем до 150 имена – категорично издирени и доказани. За сравнение се оказа, че Варна, например, е дела двама опълченци на Българското опълчение“, съобщи при откриването на изложбата Рени Петрова – директор на Исторически музей - Ботевград.