“Морето в моя стих не е измислено“ – така е озаглавена първата Антология на българската маринистична лирика в периода 19 – 21 век. Тя е издадена с финансовата подкрепа на фонд “Култура“.


Съставител на антологията е Георги Николов – литературен критик. Член е на УС на Съюза на българските писатели /2016 – 2021 год./. Член на редакционната колегия на списание “Пламък“. Член на лигата на българските писатели в САЩ и по света – Чикаго, координатор за България на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина /ВСОАА/. Пръв носител на национална награда за литературна критика и есеистика “Николай Петев“ /2016 год./. Носител на национална награда за литературна критика “Нешо Бончев“ /2021 год/. Има множество издадени книги – “Пътища“, “Морето в българската периодика и литература XIX – XX век“ електронно издание, “Българските пера в чужбина. Пътеписи. Морски блянове“/електронно издание/, “Творци и време“, “Послания за бъдното“ и други.
Интересува се от българската маринистика, ранни пътеписи на български автори и от творчеството на нашите писатели в диаспората от началото на началото на ХХ век. Радетел е за изграждане на Център на българската книга по света и Музей на българската емиграция.  


“Появата на настоящата Антология на българската маринистична лирика има за цел да онагледи в широк план темата за морето в нашата поезия по години и авторско присъствие. Разбира се, тя не изчерпва самата тема, а се развива и в наши дни, ще се развива и занапред. Дълго време се спореше познава ли българинът морето и само в интимен фон ли са творбите за него в мерената реч. Този спор отдавна вече не съществува. Съществуват стихотворения наистина както в интимен план, така и в трудовата поезия, във военната лирика, в гражданските тежнения и копнежи, в социален аспект и пр. Съществува и “детска” морска поезия и като цяло тази тематика може да бъде открита в стойностни произведения на редица доказали се автори, част от които, включени тук, трайно живеят в диаспората. Впрочем, трудно ще намерим сред тях такъв, който не е докосвал с перото си синята стихия и не е оставил свои песни за нея, за нейното могъщество, за отрудените хора по крайбрежието, за любовта и за стремежа си, омагьосан от тайнството на природния феномен, да замине някъде далеч, където пак по бреговете се плискат вълни, пазят се спомените за смели пътешественици и се разказват легенди за бури, за нови посоки в розата на компаса и за волния човешки дух, оставил родното гнездо, за да се отдаде на вечния стремеж към опознаването на света...“, това пише съставителят в обръщението си към читателите.


Критикът определя антологията като “стъпка в изследването на родната ни маринистична лирика, която вълнува и властно ни зове към опознаване на стихията с всичката й гама от теми и емоционални споделености“. В книгата са публикувани поетични творби на над 200 български автори, сред които Иван Вазов, Константин Величков, Йоаким Груев, Димчо Дебелянов, Александър Балабанов, Веса Паспалеева, Веселин Ханчев, Владимир Башев, Димитър Подвързачов, Дора Габе, Димитър Шопов, Елисавета Багряна, Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Христо Фотев, Петя Дубарова,  Георги Константинов и други. Някои от съвременните поети, на които също е отредено място в антологията, живеят в чужбина.


В антологията “Морето в моя стих не е измислено“ са включени двама местни поети: Никола Ракитин /1885 – 1934/ с неговото стихотворение “Чужденецът“ и Малинка Цветкова – с “Безбрежност“, стихотворението, което дава заглавие на петата й стихосбирка, вдъхновена от морските пейзажи и “настроенията“ на морето, с което авторката се среща ежедневно. От години Малинка Цветкова живее на испанския остров Ибиса. Преди дни стана ясно, че тя участва в тетралогия, посветена на Майката Земя – “Трансокеанска поетична пътека Канарски острови/Куба“.