Г-н Борисов, какъв е поводът, по който посетихте Норвегия?

През 2019 година  Община Ботевград  кандидатства по проект на Националното сдружение на общините в България   за повишаване на управленския капацитет и за обмяна на опит с Кралство Норвегия. Ние  се включваме в проекта едва  сега – в петата група кметове и заместник кметове от различни общини, които  посещават Норвегия. В рамките на една седмица с още около 20 колеги от България имах възможност да посетя  норвежки общини, които по размери са подобни на нашата, за да се запознаем с организацията на местната власт там.


Кои общини посетихте?


Първата община, която посетихме, е Тинсет, намира се на около 350 километра северно от столицата Осло. Центърът на общината - град Тинсет, е с около 3500 жители, а общото население на общината е около 16 000 хиляди души, разпределени в няколко малки села. Запознахме с кмета на общината и ни представиха ораганизацията на работата на местната власт. Това, което ни впечатли най- напред е високият стандарт. Норвегия е може би една  от европейските държави с най-висок стандарт и с най-добри условия за живот на населението. Бюджетът на тази община с 16 000 души /т.е. – два пъти по-малка от община Ботевград/ е 90 милиона лева. И тези пари основно се използват за осигуряване  на високото качество на социалните услуги. Там инфраструктурата е завършена- ВиК, канализация, газификация, улици – всичко е направено, така че общината не изпълнява никакви сериозни инфраструктурни проекти.
Другото различно е начинът, по който се провеждат изборите. Те също са многопартийна система като при нас, също имат  общински съвет. Броят на техните съветници е относително равен с броя на съветниците при нас, въпреки че общината им е два пъти по-малка. Кметът обаче не се избира пряко от гражданите. След провеждането на местни избори, партиите, които влизат в местния парламент, излъчват и кмета за съответния мандат.
Втората община, която посетихме – Рьорос е с подобен брой население, но по-туристическа. На презентацията  в общината ни казаха, че поне 70% от населението на Норвегия е посетило тяхната община и има намерение пак да я посети. Всъщност и там от нещо съвсем минимално те са създали един изключително атрактивен туристически продукт. Преди около 500 години  в тази община са добивали медна руда. Местното население се събирало там, тъй като работата в мините се заплащала. До този момент не е било типично работата да се заплаща. Обикновено ги възнаграждавали с някакви натурални продукти. Мината е работила до 1977 година, когато заради добива на нефт и газ – развитието на индустрията за добив на мед е станала нерентабилна. Но в момента цялото производство е реставрирано, сградите, в които се е докарвала рудата и се е произвеждала медта са изключително добре представени като музей. Отделно са възстановени около 300 дървени къщи, в  които някога са живели миньорите.
Там имахме срещи с представители на местния бизнес от най-различни сфери – производство на дървена дограма, производство на дрехи и др. Казаха ни, че те са отишли да работят в тази община, въпреки че е отдалечена от столицата, само за това, че марката Рьорос им носи добавена стойност. Техните продукти като сложат тази марка се продават много по-добре и могат да получат внимание на световно изложение.
И ето че страна, която е ограничена откъм климат и природни забележителности, може да развива успешно туризъм. Видяхме го.
Посетихме и една вилна зона в планината, в която имаше 4-5000 вили, за които ни разказаха, че се посещават през уикендите и почивните дни. Изключителна инфраструктура. Въпреки че е високо в планината, никъде не видяхме тръби, кабели или нещо подобно. Всичко е вкарано под земята и по такъв начин, че е незабележимо къде се намира. Ето това е нещо, към което също трябва да се стремим. Има от какво да се учим.

Кое според Вас  от видяното  в Норвегия, може да бъде пренесено като опит тук, при нас?

Моето лично впечатление е, че Норвегия е една изключително скромна и прагматична държава. Никъде не можахме да забележим някакво разхищение на средства, нито създаването на някакви грандиозни сгради, украшения и прочие. Изключително прагматични са във всяко едно отношение. Лично аз си го обяснявам с факта, че страната е бедна на разнообразие от ресурси. За сметка на това обаче  са изключително богати на нефт. Преди около 60 години са намерили тези залежи и това е основата, на която всъщност са изградили високия си стандарт на живот. Доколкото знам Норвегия е водеща в Европа по добив на нефт и газ. Ограничението на други ресурси обаче явно ги е принудило да работят прагматично.
Изключително много залагат на здравословния и екологичен начин на живот. Почти навсякъде вече има електрически станции за зареждане на автомобили. Това, което забелязах е, че масовите автомобили са или хибридни или електрически. Други по улиците почти не могат да се видят. Правителството и общините явно работят в тази посока.
Другото, което ми направи впечатление, е изключително добре развитата система за ползване на велосипеди. Училището в общината Тинсет има паркинг за поне 300-400 велосипеда.  Което означава, че най-вероятно над 90% от децата отиват и се връщат от училище с велосипед. Разбира се, за това са създадени съответните условия. Всяка една улица има велоалея и от лявата, и от дясната страна. Нещо, което смятам, че би било много добре, ако успеем да го въведем в близките няколко години, не само в община Ботевград, но и в България. Трябва да се работи в тази посока.
Хранителната им култура е изградена на рибни менюта. Страната е богата на добив на риба. И това също спомага много за здравословния начин на живот на норвежците –те имат една от най-високите продължителност на живот в Европа. Жените живеят средно 83 години, мъжете – 78 години.
В същото време имат и някои поблеми, които ние също ги имаме -  демографският, например.  Макар че общините, които ние посетихме, казаха, че имат минимален прираст,  като цяло държавата страда от застаряване и намаляване на населението, както и в цяла Европа. Може би фактът, че те са отдалечени от центъра на континента, там няма свеж приток на мигранти от Азия и Африка, които да търсят своята реализация в тези райони.
Другото, което на мен ми направи силно впечатление – в Норвегия имат нагласа от малки неща / и според нашите разбирания  и мащаби/ да създадат продукт, който да е успешен на национално ниво. Пример мога да дам  една тяхна забележителност  в Тинсет – операта.  Всъщност това е едно пасище за крави, високо в планината.  Собствениците на фермата за крави  са изградили една сграда на това място, която се трансформира на сцена.  На това място  няма ток, няма интернет, но пък всяка година през  месец юли  музиканти от цяла Норвегия изнасят концерти. И това, което видяхме и на снимките – на тези концерти всеки ден се събира публика около 4000 зрители. Ето, това е нещо, от което също бихме могли да се поучим. В малки селища, отдалечени места, да се реализират интересни проекти, които да привличат публика от цялата страна.
В този случай инициативата е частна. /Собствеността на горите и земеделските площи са изключително частна собственост/, но държавата спомага за развитието на подобни инициативи.
Като цяло климатът в този район е суров и държавата подкрепя земеделието, малките ферми и т.н.
Ние имахме щастието да бъдем в Норвегия по време на т.н. „бели нощи”. Слънцето почти не залязваше, 24 часа беше светло. Но пък през по-голямата част от годината – девет-десет месеца е тъмно. Това е едно климатично ограничение,  което е голямо предизвикателство.

Какъв е стандартът на живот в тези малки общини в Норвегия?

Стандартът на живот е доста висок. И това е гарантирано от високите добиви на петрол. Още повече, че почти всичко, което добиват, се изнася в други държави. Хидроенергетиката на държавата е толкова развита, че може да задоволява потребностите на местното население. Големият износ на нефт и газ значително повишава брутния вътрешен продукт на страната. Споделиха ни, че средната заплата е около 5-6 000 евро.
Всъщност – важно е да отбележа, че добивът на нефт и газ и продажбата се прави от държавата. Докато при нас, знаете, най-ценните залежи – злато например, е дадено на концесия и печалбата се изнася от страната.
Другото, което ми направи впечатление, е, че в тези малки общини не видяхме системи за видеонаблюдение. Нито на улиците, нито на обществените сгради имаше поставени видими камери, с които да се следи за сигурността. Почти на никой двор и имот не видяхме ограда. Явно самосъзнанието им е на такова ниво, че те нямат никакви притеснения, че някой би посегнал на имуществото им. Присъствие на полиция не видяхме никъде, макар че като институция съществува, разбира се. Но никъде не видяхме патрулки или полицаи.

По-лесно и се управлява такава община, каквато сте видели в Норвегия?

Според мен се управлява по-лесно от гледна точка на това, че инфраструктурата им е напълно завършена. Хората са изключително спокойни, толерантни, никакви  признаци и причини за агресия.
Както знаете Норвегия е конституционна монархия. Населението е 5 милиона души, но площта на страната е три пъти по-голяма от България. Броят на общините им също е значително по-голям - 356, главно заради това, че част от населението живее в отдалечени острови, т.н. фиорди. Но страната е разделена на много по-малко области / в сравнение с България/ - само 11.
Иначе структурата на техните общински администрации като отдели е подобна и на нашата.
Там данъците обаче са много високи – към 40-50%. Но това е нормално при високия им стандарт. Всъщност парите от събраните данъци отново се връщат при хората като инфраструктура и изключително богати социални услуги. Рядко имат проблеми със събираемостта на данъците. Законите там са строги, а глобите са изключително високи, но рядко се налага да бъдат прилагани, защото хората не нарушават правилата.
Местните данъци са мълък процент в бюджета на общините – около 10%. Всичко останало идва от държавата.