Дванадесетокласничката Вероника Чаврова взе трета награда в конкурс за есе върху сборника разкази „И пораснала, ти си моя дъщеря“ на корейския автор Минос. На церемонията в аулата на Софийския университет присъства и посланикът на Република Корея Бе Джонгин.


В надпреварата, организирана от Сдружение „Open Balkan“, Център по Кореистика към СУ „Св. Климент Охридски“ и Корейски кът към Столична библиотека, се включиха 85 участници, от които 15 получиха награди в две възрастови групи.


Вероника, която активно се подготвя за кандидатстване в университета в Сеул, писа есе върху разказа „Очилата, които виждат в бъдещето“ в категория „ученици до 17 години“.


 


Очила, които виждат бъдещето


Есе


В днешния свят, изпълнен с промени и несигурност, много хора се тревожат за бъдещето. Разказът „Очила, които виждат бъдещето“ от Минос ясно показва как мислим за съдбата и как нашите действия могат да повлияят на бъдещите събития. Главната героиня, Ха-йон, вижда бъдещето си чрез специални очила, които принадлежат на нейния дядо. Тази история повдига важни въпроси за това как нашите избори влияят на живота ни и на резултатите, с които се сблъскваме.


В сюжета ключов въпрос е идеята за предопределената съдба. Когато Ха-йон използва очилата, тя очаква да види бъдещето си. Тя обаче осъзнава, че това, което вижда, е повлияно от настоящите ѝ обстоятелства. Дядо ѝ казва, че бъдещите събития са резултат от действията, предприети днес. Това повдига озадачаващ въпрос: как може съдбата да е предопределена, ако можем да я променяме чрез своя избор?


Струва си да се отбележи, че различните култури имат различни възгледи за съдбата. В някои източни традиции, като будизма, концепцията за кармата подчертава, че всяко действие носи последствия. По този начин бъдещето ни зависи не само от това какво искаме, но и от това как действаме сега. Приказката за Ха-йон съответства на тези философски идеи, като подчертава значението на личната отговорност.


Дядото на Ха-йон я учи, че бъдещето зависи от нашите постъпки. Той използва метафората с растенията: ако не посееш семена, няма да има и реколта. Ха-йон усвоява урока на дядо си, макар все още да не може да разбере пълното му значение, и го вплита в цялата история на героинята си. Простите действия и актът на простото правене – „просто да правиш“ – могат да се чуят като ехо в целия разказ. Ключовите моменти се случват не просто защото нещо се случва, а защото Ха-йон и хората около нея решават да направят неща, които водят до значителни промени в живота им. Резултатът зависи от вас; процесът също зависи от вас.


Процесът на учене и самоусъвършенстване са това, което наистина има значение в живота, повече от простото постигане на желания резултат. Когато се подготвях за важен изпит, стигнах до това важно осъзнаване: не е достатъчно да се съсредоточа само върху крайната цел; трябва да обръщам голямо внимание и на различните стъпки, които предприемам по пътя. Въпреки че започнах обучението си под облак от стрес и тревога, скоро изправих умствените си приоритети и започнах да възприемам процеса като нещо, което има вътрешна стойност. Всеки път, когато разбирах нова част от материала, се чувствах като победа – не победа, която ме приближава до изпита, а победа сама по себе си.


В произведението също така се обсъжда идеята, че бъдещето може да се предскаже, наблюдавайки настоящето. Тази мисъл ме накара да се замисля за важността на всяка наша стъпка. Често жадуваме да получим отговори на сложни въпроси, но наистина ли е необходимо? Защо да предугаждаме бъдещето, ако можем активно да го изграждаме?


Предсказанията за бъдещето не винаги са желателни. Понякога е по-добре да оставим бъдещето неопределено, за да се отворим към нови възможности. Ако знаем какво ни очаква, може би ще загубим мотивацията за действие.


Като ученик в 12 клас, който изучава корейски език вече от почти четири години, моят опит често ме кара да се замисля за съдбата, точно както Хаюн. За мен корейският не е просто академичен предмет, а ключ, който отваря вратите към мечтата ми да продължа обучението си в Корейски университет. Когато реших да уча езика, желанието ми беше наивно и детско — просто исках да разбирам любимите си сериали на оригинален език и да мога да говоря със Сонхун от ENHYPEN. С времето тази мечта се промени и стана по-зряла и осъзната.


Моето пътуване до Корея и участието ми в курс по корейски беше незабравимо преживяване. То ми показа, че бъдещето не е просто нещо, което идва — то е нещо, което активно създаваме. Това е в основата на разказа „Очила, които виждат бъдещето“. Всеки ден, чрез действията си, се опитвам да променя бъдещето си. Уча, участвам в състезания, полагам усилия да надграждам знанията си и се включвам в благотворителни дейности.


Всяка стъпка, която предприемам, е важна.


Разказът за изборите и техните последици ме докосва лично, защото всеки ден правя избори, които влияят на моята посока в живота. Представяйки си, че имам очилата на Хаюн, осъзнавам, че ако видя светло бъдеще, може би ще загубя мотивацията да полагам усилия. Важно е да разберем, че истинската стойност не е в резултата, а в процеса — в усилията, които полагаме, за да постигнем целите си.


Тази мисъл ме мотивира да продължавам да преследвам целите си въпреки препятствията, които мога да срещна. Мисля, че вместо да чакам бъдещето да дойде, трябва да действам и да полагам усилия, за да постигна целите си.


В заключение, разказът „Очила, които виждат бъдещето“ е задълбочено философско произведение, което ме подтиква да се замисля за бъдещето и как бих могла да му повлияя, освен че е интригуващ разказ. Изключително важно е да осъзнаем, че бъдещето не е заложено в камък и че винаги можем да повлияем на резултатите чрез нещата, които правим сега. Хан Канг, корейски писател, твърди, че „бъдещето не е просто нещо, което идва; то е нещо, което можем да създадем“. Тази мисъл ни напомня, че ние сме архитектите на собствената си съдба и от нас зависи какво ще бъде утре.


С напомнянето, че всяко действие, дори и най-малкото, може да доведе до значителни промени, произведението става не просто разказ за бъдещето, а призив към активни действия в настоящето. Ние сме отговорни за своята съдба и от нас зависи как ще я оформим. Нека не забравяме, че всеки ден е нова възможност да направим избори, които да променят живота ни, да търсим нови знания и да се борим за мечтите си.


Вероника Симеонивна Чаврова


ППМГ ,,Акад. проф. д-р Асен Златаров“ – град Ботевград


Клас: XII г