Премиерата на документалния филм „Не съм лош човек” бе на 29-то издание на Международния филмов фестивал „София филм фест” на 27 март т.г. И веднага бе забелязан не само от любителите на документалното кино, но и от критици и кино-специалисти.
Това е дебютният филм на младата ботевградчанка. Тя е  завършила немска паралелка в езиковата гимназия в Правец през 2012 г.
След това учи филмово изкуство в Прага, а по-късно продължава следването си в Берлин. Сюжетът на филма е вдъхновен от историята на нейния чичо, който е участвал в интервенцията в Чехословакия по време на „Пражката пролет“.
България е първата страна от Варшавския договор, която е настояла за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява.


Кольо Николов разказва за времето, когато е бил част от българските войници, окупирали "Рузине" "Не съм убил никого, не съм лош човек, те ме изпратиха, бях на 19 години", когато трябва да преведе тези думи, произнесени от чичо й - Кольо Николов, режисьорката Надя Тодорова не знае за какво става въпрос и е шокирана. Репликите са отправени към неин приятел, чешки адвокат, когото е довела на семейна сбирка. Празнуват юбилей именно на чичо й и в разгара на тържеството той споделя, че е бил в Прага през 1968 г., но след като вижда ужаса в очите на чешкия приятел, решава, че веднага трябва да поясни. Тогава Надя Тодорова разбира за пръв път, че някой от собственото й семейство е бил част от българските войски, окупирали чешкото летище заедно със СССР по време на Пражката пролет. По-късно това нейно откритие става основа на документалния филм "Не съм лош човек", копродукция на България, Чехия и Словакия. Надя е сценарист и режисьор на филма, оператор е Мария Цветкова, а продуцент е Радка Георгиева. Във филма частват Кольо Николов, Мартин Пилни и Александър Димитров.

Филмът разказва за живота на двама души, които по време на събитията в Прага през 1968 г. са се намирали от двете страни на барикадата. Проследява спомените им от онова време, как се е развил животът на всеки един от тях през годините и за какво могат да си говорят, когато се срещат отново. Двама души, чиито съдби се допират два пъти – веднъж, когато са едва деца, и години по-късно, когато могат да погледнат отвъд различията си.
Първата награда, която „Не съм лош човек” спечели е през миналата година -  „Златен Ритон” на Българската национална филмотека.


През 2025 година филмът бе номиниран за наградите „Васил Гендов” в раздела за дебют на документален филм.
Преди няколко дни дойде и новината за нагадата  на фестивала „Киноваканция 2025”. Младежкото жури на фестивала отличи  „Не съм лош човек“ – за емоционално ангажиран сюжет и дълбока психологическа автентичност.


Честито на Надя и още много върхове във филмовото изкуство!