Смяната на часовото време е свързано с рязка промяна в циркадния ритъм на организма, която може да има много различни ефекти. Това каза д-р Петър Чипев – специалист по пневмология и фтизиатрия и медицина на съня, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС с водещ Ася Александрова.


До каква степен смяната на времето влияе върху организма зависи от това какъв режим на сън и бодърстване имаме и до каква степен организмът е свързан с този биологичен часовник.


"Ако имаме редовни навици, тази промяна може да ни се отрази. Можем да вземем някакви превантивни мерки, свързани с промяна на режима седмицата преди настъпването на лятното часово време. Не е нужно тази промяна да става много рязко, процесите могат да се изместват с интервали от по 15 минути на ден, така, че организмът да се адаптира по-плавно към тези промени“, обясни д-р Чипев.


Най-честите ефекти от смяната на часовото време се изразяват в проява на сънливост, дискомфорт, недоспиване, будене през нощта. По-сериозни ефекти са хипертонични кризи и пристъпи на стенокардия, които могат да доведат до рязко влошаване функцията на мозъка и сърцето и дори инфаркт и инсулт, обясни д-р Чипев. Сънят е регулатор на хормоните в човешкото тяло, включително хормоните за глад. Затова смяната на часовото време може да се отрази и върху повишено приемане на храна, допълни специалистът.


Оптималното време за сън при възрастните е между 6 и 8 часа. За да е качествен сънят, той трябва да бъде продължителен, подчерта д-р Чипев. Много често при по-възрастните хора се наблюдава будуване, което води до инсомния.


Следобедната дрямка може да помогне на организма да функционира по-пълноценно през деня при преумора и липса на нощен сън. "Но не е правилно от гледна точка физиология на съня това да е регулярно и ежедневно. Ако има такава ежедневна нужда от следобеден сън, трябва да се замислим върху това как спим като количество, качество и ритъм и да вземем някакви мерки“, съветва специалистът.