Празничното честване на 24 май в Ботевград достигна до част от бесарабските българи в Румъния благодарение на Иван Василчин и неговата публикация в falmis.org. Художникът и децата от кръжока по рисуване, който той ръководи, бяха специални гости на празника в нашия град. Как премина тридневното гостуване тук на нашите сънародници от Стар Бешенов, разказва Иван Василчин в своя пътепис “Родина на кръстопът на гости в Бътевград“, който публикуваме по негово желание:


„От дома до дома“ – така може да се озаглави тридневното пътешествие по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, по покана на община Ботевград.


Делегацията от Стар Бешенов беше съставена от осем ученици: Таня Синачи, 10-ти клас; Ивана Василчин, 5-ти клас; Ема Койов, 5-ти клас, Стефания Симион, 8-ти клас; Адела Гуран, 3-ти клас, Дария Мукалау, 2-ри клас, Кристи Симион, 2-ри клас, Роберт Стана, 2-ри клас;  Децата са ръководени от долуподписания Иван Василчин, председател на Сдружение „Български културен форум - Родина на кръстопът“ и координатор на кръжока по рисуване, подпомаган от Мица Василчин, учител в гимназия „Свети Кирил и Методий“; с нас бяха и  художникът Флорин Василчин, нашият екипен фотограф, и Петър Гуран, представител на родителите.


Преди да говоря за самото събитие, бих искал да направя едно по-широко отклонение, за да обясня връзката с Ботевград, където за първи път стъпих преди почти 20 години.


През 2006 годината поставих началото на проекта за пленер в Стар Бешенов. Имах известен опит в организирането на събития по време на студентските си години, но по отношение на обединяване на български художници нямах никакъв. Бях просто млад човек с много ентусиазъм и патриотизъм, дълбоко проникнал в кръвта ми, качества, които бях наследил от баща си. Явно, той усети в мен s.този потенциал да нося знамето напред, беше успял да ме отрови до мозъка на костите си с българското и се опита да ме свърже с наши местни хора, негови приятели и познати.


Така се озовах в сътрудничество с доктора Петър Августинов, художник и любител на изкуството, от Бешенов, история която ще разкажа подробно в друг контекст, но само ще спомена, че баща ми и лекарят бяха много добри приятели и често се срещахме в дома му, водейки разговори за изкуство, местни традиции и запазването на българските ценности и идентичност. По-късно, тези дискусии се превърнаха в проекти, някои от които вече са приложени на практика. На същата улица, отсреща, живееше Яни Наков (Мазилника), бащата на бившия кмет и настоящ депутат от българското малцинство Георги Наков, който също беше един от приятелите на татко.


Склонен съм да използва думата случайно, макар да съм убеден че няма случайни неща на този свят, някой там горе винаги подрежда нещата мъдро, и Яни участва в едно събитие в България, организирано от роднината на Христо Ботев - Боян Ботйов и фондация „Христо Ботев“ - исторически четения в село Скравена по случай 2 юни - Денят на Ботев, неговите четници и загиналите за свободата и независимостта на България.


 Художникът Володя Казаков, по това време председател на местния съвет на Ботевград, също прие поканата за участие в горепосоченото събитие, защото, бидейки приятел с тогавашния кмет на селото, и поддръжник на инициатива за създаване на костница-мавзолей, подобен на този в Скравена, в село Гърково, той се интересуваше да го опознае по-добре и да се поучи от опита на Боян (организатора на събитието). Така Володя среща там Яни Наков (Мазилника), и след дискусии, пълни с патос и патриотизъм, сърцатия човек се влюбва в нашето село (Стар Бешенов) само от думите му, тъй като Яни беше запален българин. И преди да си тръгне, дава му телефонния си номер, написан на гърба на два малки рамкирани акварела, с изричната задача да търси ентусиазиран художник, желаещ да сътрудничи с него и да осъществи взаимен културен обмен, да допринесе за изграждането на мостове между Стар Бешенов и Ботевград, тоест между една малка „родина на кръстопът“ и България.


Връщайки се в родното село, чичо Яни Наков (Мазилника) разказва на баща ми за идеята, и така аз се озовах притежател на един от двата акварела. Първият ни телефонен разговор с Володя беше в къщата на чичо Ян. Спомням си ниската къща, скромния коридор, в който не липсваше българското знаме. Очевидно бях много развълнуван и леко притеснен от това, че все още дори не бях усвоил българския диалект от Банат - палкенски, но бях старателен. Винаги носех тетрадка със себе си, пишех нови думи, а вкъщи имах и курс по книжовен български, който паралелно учих сам, затова помолих чичо Яни да свърши формалностите, да се обади и да ме представи.


Володя, възхитен от телефонното ми обаждане, ме насърчи да преодолея първите си емоции с думите: „Не бой се момче, всичко разбирам!“ и на следващата година се видяхме наживо, в Ботевград. Оттогава градът завладя специално място в душата ми, посещавам го с любов и винаги с емоциите, които сякаш са все по-живи, от първата ми среща с български художник от България. С него осъществихме много проекти, имаме близко приятелство от две десетилетия.


„Иванe, защо не вземеш децата от кръжока по рисуване и не дойдеш тук с тях, за да направим изложба?“, каза ми Володя в края на миналата година, „гледам че много от задачите, които децата получават, са свързани с кирилица и български език“, добавя той.


И така, уредихме първото участие на „Родина на кръстопът“ с рисунки на деца в Майка България.


На 23 май, събота сутринта, тръгнахме към Ботевград, с леки приключения и доста емоции. Пътят бе доста дълъг, особено за деца на възраст между 9 и 11 години, но по пътя пяхме, четохме стихотворения и късният обяд се превърна във вечер, когато микробусът спря пред хотел „Ботевград“. Бяхме топло посрещнати от нашите домакини, които ни представиха резюме на събитията.  


Както навсякъде на Стария континент, и Ботевград се включва в инициативата да отвори вратите на музеите и галериите в необичайни часове, известна като „Европейска нощ на музеите“. Ние пропуснахме началото на програмата, но децата с удоволствие слушаха и пееха заедно с Петър Станоев и група "Мелба" в Rock`n Roll вечерта под открито небе, в пространството зад музея много известни песни на международни групи. Даже, благодарение на тениските с AC/DC и Nirvana, носени от Таня и Ивана, Петър ги изненада с по една песен от любимите им групи. Накрая направихме обща снимка с тях и отидохме в музея, където на трите етажа можахме да видим експонати чак от неолита: камъни, кости, инструменти, оръжия, до костюми, снимки на археологически обекти, до наши дни, завършвайки с изложбата на местните творци „Пролетен салон на визуалните изкуства - Ботевград 2026“, в която повече от 25 автори показват своите произведения.


Въпреки предупрежденията за дъжд в неделя сутринта небето ни посрещна само с няколко облака, които се разпръснаха около обяд, оставяйки място на слънцето да ни зарадва с топлината си. Станах рано, защото бях притеснен от краткото време, оставащо до началото на тържествата. Откриването на програмата започна в 10:00 ч. с парад на всички участници, а дотогава трябваше да подредим рисунките върху платнените панели и стативите. В същото време децата правеха последни репетиции в хотела, четоха стихотворенията, които трябваше да рецитират на сцената, а четири от тях трябваше да се облекат в красивата, но за малките момиченца сложна народна носия, за да извият хоро. Разбира се, след като излязохме на улицата, се включихме и ние в шествието, те привличиха вниманието на публиката чрез уникалността на костюма.


Тази година празничната програма бе подготвена от Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ - Ботевград. В програмата взеха участие местният мажоретен състав, деца от всички училища в града и членове на различни хорове и фолклорни ансамбли. По време на тържеството кметът на Община Ботевград, г-н Иван Гавалюгов, връчи наградите в традиционните номинации „Учител на годината 2026“.


Дойде и нашият ред. Признавам, че не само децата имаха емоции, но и дискретно в моя глас се чувстваше вълнение. Програмата ни на сцената започна с право северняшко хоро, изпълнено от Стефания и Кристи Симион, Адела Гуран и Робърт Стана. След това едно по едно те рецитираха стихотворения, Ивана Василчин (Аз съм българче), Дария Мукалау, Ема Койов, Адела Гуран, Кристи Симион и Роберт Стана рецитираха стихове, свързани с Кирил и Методий. Накрая, за да въведат публиката в атмосферата на банатския български диалект, децата изпяха една религиозна песен „Isus pa žuvej“. Нашите деца успяха да впечатлят публиката, която ги награди с аплодисменти.


Радостта на децата беше максимална, когато след като слязохме от сцената, ни наобиколиха хора от публиката за снимки. Някои от тях, не малко на брой, ни признаха, че са били трогнати до сълзи. Разбира се, направихме и групови снимки с организаторите начело с кмета.


Като част от събитията в пространството зад Историческия музей бе разположена и „Арт алея“, представена от местното „Сдружение на художниците - Ботевград“. 


Преживяхме вълнуващи моменти, срещахме прекрасни хора, а топлото време ни позволи да се разходим из зелените паркове в града. В понеделник сутринта всеки напълни торбата си с подаръци и сувенири, след което тръгнахме отново от дома до дома.


Специални благодарности на всички, които ни подкрепиха: община Ботевград и г-н кмета Иван Гавалюгов, домакините Яница Накова и Диана Гешева, които бяха с нас през целия ни престой, Община Стар Бешенов и г-н Боно Кукалан, който ни осигури микробуса, на шофьора Нику Василчин, на родителите на децата, защото ни се довериха и на Бог, защото винаги се грижи за нас.


Не на последно място на добросърдечния и талантлив художник Володя Казаков, благодарение на когото тази красива история се материализира. По време на нашия престой портфейлът му олекна, тъй като самият той имаше голямото удоволствие да ни почерпи със сокове и сладкиши, а децата ще помнят него и тортите от сладкарницата.