Поредното издание на пленера “Изкуство край реката“, което се проведе от 10 до 12 юли в Боженица, ни срещна с Албена Георгиева. Заедно със съпруга си Васил и сестра си Костадинка тя развива семейно стопанство в Петрич, където с много труд, постоянство и любов отглеждат киви и създават разнообразни продукти, вдъхновени от този изключително ценен плод.


Сред творците и занаятчиите, представили своите произведения по време на пленера, щандът на семейството привличаше вниманието не само с разнообразните продукти от киви, но и с историята зад тях – история за семейна отдаденост, предприемчивост и дълбоко уважение към земята. 


Историята на семейното стопанство започва много преди неговите настоящи стопани да поемат по този път. Първите насаждения с киви в Петрич са създадени още през 1978 година като част от държавен експеримент за въвеждането на културата в България, след като тя вече успешно се отглежда в съседна Гърция. След поредица от агрономически проучвания районът на Петрич е определен като най-подходящ за развитието на този плод и там са засадени близо 500 декара киви.


През 1994 година, при възстановяването на земеделските земи, семейството на Албена Георгиева, както и още около двадесет семейства, получава обратно своите имоти, вече засадени с киви. В началото стопаните работят заедно, организират продажбите и поддържат насажденията, но трудностите на прехода постепенно отказват мнозина. Днес едва три семейства продължават целенасочено да се грижат за тези масиви, а едно от тях е семейството на Албена.


„Ако сега трябваше да създаваме нови пет декара с киви, едва ли бихме могли да си го позволим. Това е огромна инвестиция – разсадът е скъп, а първата реколта идва едва след около седем години. През цялото това време трябва да полагаш грижи, без да имаш никаква възвръщаемост“, споделя тя.


Самата Албена признава, че истинският потенциал на кивито семейството открива едва преди години. Докато родителите ѝ се грижат за насажденията, тя и сестра ѝ помагат единствено при беритбата. След като остават сами пред избора какво да правят с градината, дори се случва да изхвърлят тон и половина плодове, защото не успяват да ги реализират.


Вместо да се откажат, те избират по-трудния, но и много по-смислен път – да вдъхнат нов живот на реколтата и да покажат, че кивито може да бъде много повече от плод.


„Не сме класическа ферма, която отглежда киви и разчита единствено на фермерските пазари. Искаме да надградим продукта, следвайки примера на Италия и Гърция, където лимоните и маслините са се превърнали не само в част от местната кухня, но и в символ на културата и традициите. Затова освен хранителни продукти предлагаме и сувенири, бижута, керамични изделия и картини, вдъхновени от кивито“, разказва Албена Георгиева.


Днес семейството предлага не само пресни плодове, но и продукти, произведени от собствената реколта – ароматни сладка, вино, оцет, чай и  други, за ценителите на естествените вкусове. Всяко изделие е създадено с внимание към детайла и без компромис с качеството.


За тях кивито не е просто плод. То е символ на упоритостта, с която преодоляват трудностите, на стремежа да развиват семейното си стопанство и на желанието да споделят с хората автентичния вкус на природата, събран във всеки плод и всеки продукт.


Една от темите, за които Албена Георгиева говори с особена любов, е самото киви – плод, който все още мнозина възприемат като екзотичен, но който отдавна е намерил своето място и в България. „Както при всички овощни култури, и при кивито има добри и по-слаби години. Голямото му предимство е, че през зимата “заспива“, ниските температури не го плашат. То може успешно да се отглежда навсякъде, където вирее смокинята“, казва тя. Затова днес в различни краища на България вече има десетки малки любителски насаждения. Някои стопани се снабдяват с разсад от семейното стопанство на Албена Георгиева, други – от Аграрния институт в Пловдив или от специализирани разсадници. Интересът към кивито непрекъснато расте, защото все повече хора оценяват неговите качества и хранителни ползи, които отдавна са добре познати.


По думите ѝ все повече хора засаждат киви в дворовете си. Освен че образува красива зелена асма и приятна сянка, едно растение може да даде около 20 килограма плод – напълно достатъчни за нуждите на едно семейство. Допълнително предимство е, че културата е устойчива на болести и сравнително лесна за отглеждане.


Албена Георгиева е убедена, че земеделските производители не винаги имат нужда единствено и само от финансова подкрепа. „Много по-важно е държавата да помогне за решаване на проблемите с напояването, кражбите на земеделска продукция и недостига на работна ръка. Това са трудностите, с които се сблъскваме ежедневно“, казва тя.


Срещата с това семейство по време на пленера в Боженица показа, че вдъхновението може да се открие не само в изкуството, но и в хората, които с всеотдайност съхраняват традициите и превръщат плодовете на своя труд в нещо много повече от земеделска продукция.


Историята на Албена, Васил и Костадинка е разказ за упоритост, съхранено наследство и смелост да търсиш нови възможности там, където други виждат единствено трудности. Защото зад всеки техен продукт стои не просто плодът киви, а години труд, семейна сплотеност и вярата, че когато човек обича земята и не се отказва от мечтите си, плодовете на неговия труд носят не само вкус, но и вдъхновение.