Министерството на образованието и науката (МОН) предлага за първи път въвеждането на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование. Целта е педагогическите специалисти в цялата страна да работят по обща методика и критерии, а напредъкът на всяко дете да може да бъде проследяван още от постъпването му в детската градина.


Промяната е заложена в проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, публикуван за обществено обсъждане.


Еднакви критерии за всички детски градини


В момента подходите и инструментите за проследяване на детското развитие се определят от отделните образователни институции. Това води до различни практики в детските градини и училищата и затруднява прилагането на единни критерии при определяне на развитието и училищната готовност на децата.


Предложението на МОН предвижда всички институции да използват една и съща методика. Електронната среда на министерството ще подпомага прилагането ѝ и ще позволява проследяване на напредъка на детето във времето.


Особен акцент се поставя върху ранното откриване на затруднения в езиковото развитие. При установяването им учителите ще могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят подкрепа, когато проблемите са свързани с недостатъчното му владеене.


Идеята е още в предучилищна възраст да бъде установявано нивото на владеене на български език, да се предприемат необходимите мерки и впоследствие да се проследява дали те дават резултат.


Наблюдение в естествена среда, а не изпит


Инструментариумът е разработен по Националната програма „Хубаво е в детската градина“ на МОН. При постъпването в детска градина развитието на детето ще се проследява чрез наблюдение в естествената му среда и кратки, лесни за изпълнение задачи.


Акцентът ще бъде върху обичайното поведение на детето, а не върху представянето му в конкретен момент.


Предвиден е и специален раздел за индикации, които могат да покажат необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. По този начин евентуални затруднения ще могат да бъдат установявани по-рано, а родителите – своевременно информирани.


Инструментариумът ще предоставя информация и за училищната готовност преди постъпването в първи клас. Ще бъдат отчитани както силните страни на детето, така и областите, в които то среща затруднения. Така бъдещите учители ще могат по-добре да планират работата си според индивидуалните потребности на първокласниците.


Системата ще се прилага и за деца, които не са посещавали детска градина в България или пристигат от други държави.


Специално внимание се предвижда за проследяването на развитието на 3-годишните. Допълнителни възможности за ранно установяване на затрудненията са включени и в предложени промени в Наредбата за приобщаващото образование.


МОН: Това не е оценяване или диагностика на децата


От министерството подчертават, че новият инструментариум няма да служи за поставяне на оценки и няма диагностичен характер. Предназначението му е да подпомага педагогическите специалисти при планирането на работата и прилагането на индивидуален подход, както и да предоставя на родителите по-пълна информация за развитието на детето.


Ще бъдат проследявани шест основни области – двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие.


Методиката е разработена така, че да може да се използва в ежедневната работа на учителите, без да се изисква специализирана психологическа подготовка.


Инструментите вече са апробирани в над 470 детски градини в страната. В процеса са участвали 2093 деца от първа и 2099 деца от четвърта възрастова група, а близо 500 педагогически специалисти вече са преминали обучение за прилагането им.


Следобедният сън няма да е задължителен


С предложените изменения МОН внася и повече яснота относно дневния режим в детските градини. И сега действащите правила предвиждат време и условия за почивка, без да изискват задължителен следобеден сън.


С новите текстове това ще бъде посочено по-категорично, за да се избегнат различни тълкувания и почивката да може да бъде организирана според индивидуалните потребности на децата.


Друга предложена промяна е въвеждането на минимално образователно изискване за длъжността „помощник-възпитател“. За заемането ѝ ще се изисква най-малко завършено средно образование.


Мога да предложа и няколко по-силни новинарски заглавия, например с акцент върху проследяването на развитието, следобедния сън или ранното откриване на езикови затруднения.