Българският спорт днес се сбогува с Марин Яцински.  Известни баскетболни специалисти и състезатели споделиха прочувствени думи.
Георги Младенов „Загубих по-голям брат”.
„20 години работим заедно, беше ми като по-голям брат. Загубихме един човек, който много рядко се ражда на този свят. Лъчезарен, усмихнат, професионалист и добър човек, но такъв е животът. Съдбата ни срещна в Ботевград. Аз го познавах и преди това. Когато поех в Балкан, имах нужда от кондиционен треньор, знаех кой е и оттам тръгнахме да работим заедно. Работили сме на много места. Сред тях са националните отбори, Лукойл Академик, Балкан и Берое. Не знам какво да кажа…Следваше ме навсякъде. Където аз съм бил треньор, той е бил с мен.“
 Той се върна и към част от успехите, които двамата са постигнали заедно като тандем в Балкан и Лукойл Академик.
 „Заедно станахме шампиони с Лукойл, спечелихме сребърни медали и с Балкан. Имал съм невероятни успехи, които се дължаха абсолютно и само на неговия професионализъм, както и на това, което знаеше.“ 64-годишният специалист говори и за позитивизма, който бе характерен за Яцински.
 „Един път не е бил намусен или сърдит. Винаги бе с усмивка на лицето, шегуваше се и носеше позитивизъм. Той бе човекът, който най-много ми е помагал, когато е трябвало да взимам решения. Стоял е зад мен неотлъчно. Той бе човек, който откликваше на всяко едно нещо. Всички играчи го харесваха и обичаха, забавляваше се с тях. Когато си отиде една такава личност, вече разбираш какво си загубил.“
 „Тежко ми толкова, колкото съм загубил близък човек. За мен той бе именно такъв. Той ще липсва на всички, но при мен липсата ще бъде много по-осезаема не само заради работата, която ни свързваше, но и като приятел, и по-голям брат“, подчерта Младенов в итервю за Bgbasket.


 


Михаил Михайлов: Марин Яцински превръщаше сложното в разбираемо

„Имах късмета да се докосна до работата на един истински професор в спорта – Марин Яцински.
 
Коки Пеев го наричаше „Сър Яцински“ и често му казваше: „Като остареем, искаме да сме като теб – винаги с добро настроение, винаги добре облечени и да си пием аристократично кафето в центъра на Ботевград.“
И може би това най-точно го описваше. За мен Яцински беше човекът, който ми показа какво означава планиране на спортната подготовка. Беше невероятно просто да седиш до него и да го слушаш. Планирахме годишния план – месечните и седмичните цикли, всяка подробност. Коя седмица как трябва да бъде насочена, какво натоварване да има, каква е целта, какво търсим и какво искаме да постигнем.
 „Това е голямото изкуство на подготовката“ – казваше ми Професора.
И беше прав.
 Той имаше онова рядко качество да превръща сложното в разбираемо. А след сериозния разговор почти винаги идваше поредният виц. Винаги усмихнат, позитивен, с настроение и готов да разкаже някоя история.
 Когато станах председател на Балкан, ми каза нещо, което никога няма да забравя:
 „Ако напълним залата, сме си свършили работата.“
През 2019 година, когато му сложиха златния медал от шампионската титла на НБЛ, сияеше от щастие. Дойде при мен и каза:
Свършихме си работата. И залата е пълна.“
 Това беше Яцински. Човек, който не търсеше шум около себе си, но имаше огромен принос. Човек, който успя да спечели доверието на Видич и да бъде част от един шампионски отбор. Човек, който разбираше спорта не само като тренировки и мачове, а като процес, който се изгражда с мисъл, знания, дисциплина и много любов.
 Колко истории ми е разказвал за Световни първенства, Европейски първенства и Олимпиади… Можех да го слушам с часове.
 А само преди време отново се чухме.
 Беше разбрал, че Стефан ще отива в Плевен и пак се пошегува:
 „Ще си имам демонстратор. Вече съм изморен да показвам.“
 И се засмя.
 Такъв беше той – дори когато говореше за работа, винаги намираше начин да те усмихне. Днес си давам сметка колко ценни са били тези разговори. Колко много човек може да научи от един истински професионалист, ако има щастието да седне до него и просто да слуша.
 Готин човек. Голям професионалист. Истински Професор.
 Благодаря ти, Яцински, за знанията, за историите, за усмивките и за уроците, които ще останат. Някои хора просто минават през живота ни. Други оставят следа. Ти остави следа, Професоре.
 Почивай в мир, Сър Яцински.“