Когато един проблем остава нерешен десетилетия наред, най-лесно е да се намери виновник. Особено ако се премълчи какво е направено, кой е потърсил решение и коя институция е отказала да го подкрепи. Точно такава картина се очертава около пътя през Арабаконак, за чието състояние днес се отправят остри обвинения срещу кмета на Ботевград Иван Гавалюгов. Само че официалните документи разказват история, която поставя тези обвинения в съвсем различна светлина.

Възобновените ремонтни дейности в тръбата на тунел „Топли дол“ в посока София и последвалите задръствания по автомагистрала „Хемус“ отново извадиха на дневен ред въпроса за състоянието на стария път през прохода Арабаконак. Наред с основателното недоволство на шофьорите обаче започна и познатото търсене на виновни, при което вниманието се насочва към местната власт, а действията на държавните институции остават на заден план.

Сред най-острите критици е Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, която в медийни изяви обвинява кмета Иван Гавалюгов в безотговорност. Според нея "той е можел най-малкото да възложи изготвянето на проект за реконструкция и да организира почистването на храстовата растителност край пътя".

В публичния спор се включва и общинският съветник Дамян Маринов, който заявява, че води битки за възстановяването на прохода от 2021 година. Подобно на своята съмишленичка по въпроси, свързани с пътната безопасност, той също насочва критиките си към кмета Гавалюгов, упреквайки го за липсата на изготвен проект за реконструкцията на пътя.

Критиките звучат категорично. Но колко убедителни са, когато се съпоставят с официалната кореспонденция между общините Ботевград и Горна Малина и държавните институции?

Защото документите показват не бездействие, а конкретни постъпки на двамата кметове още през март 2020 година – година преди посоченото от Дамян Маринов начало на неговите усилия.

Но 4 март 2020 година

кметът на Ботевград Иван Гавалюгов и кметът на Горна Малина Ангел Жиланов изпращат съвместно писмо до тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. С него настояват общинският път SFO3058 през прохода Арабаконак да бъде преобразуван от публична общинска в публична държавна собственост.

Искането не е формално. То е подкрепено с конкретни аргументи за транспортното значение на трасето, неговото състояние и финансовите възможности на двете общини.

Пътят е с дължина 16,7 километра, преминава през планински терен и свързва два първокласни републикански пътя – I-1 и I-6. Той има потенциал да служи като алтернативен маршрут при затруднения по автомагистрала „Хемус“.

В същото време не свързва нито едно населено място в община Ботевград. Началото му се намира на около 10 километра от село Врачеш, а на територията на община Горна Малина само малка част от трасето обслужва връзката със село Горно Камарци.

Още тогава двамата кметове изрично посочват, че пътят е в изключително лошо техническо състояние и се нуждае от основен ремонт, за който общинските бюджети не разполагат с необходимите средства.

Така още преди повече от шест години Иван Гавалюгов и Ангел Жиланов не просто сигнализират държавата за проблема, а предлагат конкретен институционален подход за неговото решаване – промяна на собствеността на трасе, чието транспортно значение надхвърля местните потребности.

Само два дни по-късно, на 6 март 2020 година, тогавашният заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството - Николай Нанков, изпраща отговор до двамата кметове, в който разяснява процедурата за промяна на собствеността и необходимостта от становище на Агенция „Пътна инфраструктура“.

АПИ потвърждава тежкото състояние на пътя, но не подкрепя искането

На 3 септември 2020 година Агенция „Пътна инфраструктура“ излиза с отрицателно становище по предложението на общините Ботевград и Горна Малина.

В документа са отразени оценките на Областното пътно управление – София и Института по пътища и мостове. Показателното е, че държавните експерти не оспорват лошото техническо състояние на трасето. Напротив – констатират участъци с разрушена или липсваща асфалтова настилка, множество пропадания, дупки и пукнатини, както и сериозни затруднения при зимното поддържане.

Въпреки тези констатации АПИ не приема искането пътят да премине в държавна собственост.

Още по-показателно е, че Иван Гавалюгов не се отказва след този отговор.

На 29 април 2021 година той внася докладна записка в Общински съвет – Ботевград, с която предлага да бъде дадено съгласие за започване на процедура по промяна на собствеността на пътя.

В мотивите си отново изтъква стратегическото значение на Арабаконак, тежкото му техническо състояние и невъзможността двете общини сами да финансират необходимата реконструкция.

Местният парламент подкрепя предложението на кмета с 20 гласа „за“, без нито един глас „против“ или „въздържал се“ и предлага на председателя на Управителния съвет на АПИ да изработи и внесе съответните документи пред компетентните министерства.

Така въпреки отрицателното становище на държавната агенция през предходната година кметът на Ботевград предприема нова официална стъпка и получава подкрепата на Общинския съвет. Представените документи обаче не установяват последващо положително решение на АПИ за промяна на собствеността.

Това е хронологията на действията – с конкретни дати, официални писма и решение на местния парламент. Тя показва последователност в усилията на кмета да потърси трайно решение, вместо общината да бъде оставена сама пред финансово непосилна реконструкция.

На фона на тези факти особено спорна изглежда тезата на Диана Русинова, че кметът е можел поне да възложи изготвянето на проект за реконструкция.

Тук възникват следните въпроси: Защо община Ботевград трябва да отдели подобен финансов ресурс за планински път, който не свързва нито едно от населените ѝ места? Каква би била практическата полза от готов проект, ако няма гарантирано финансиране за неговото изпълнение? И кои общински дейности трябва да бъдат ограничени, за да се осигурят необходимите  средства?

Защото бюджетът на Ботевград не е бездънен. Общината има ежедневни ангажименти към своите жители – водопроводи, улици, тротоари, обществени сгради и инфраструктура, която хората използват всеки ден.

Да се настоява за значителен разход, без да се посочи откъде ще дойдат средствата и каква е реалната перспектива за осъществяване на ремонта, не е достатъчно убедително решение на проблема.

Русинова критикува и непочистената храстова растителност. Безспорно видимостта и безопасността по пътищата са важни и необходимата поддръжка не бива да се подценява. Но дори напълно почистен, път с разрушена настилка, пропадания и сериозни технически проблеми няма автоматично да се превърне в надеждна алтернатива на автомагистрала „Хемус“.

Почистването също изисква средства, техника и организация. Затова, когато се отправят подобни критики, редно е да се посочи какъв обем дейности е необходим, каква би била реалната им стойност и откъде следва да се осигури финансирането.

Експертната критика би трябвало да предлага не само оценки, но и технически обосновани, финансово обезпечени решения. В противен случай остава впечатлението, че е много по-лесно да се обяснява какво е трябвало да направи един кмет, отколкото да се отговори как точно е можел да го направи.

Що се отнася до медийните изяви на общинския съветник Дамян Маринов, редно е да се припомни, че неговата роля не се изчерпва с отправянето на критики. Като представител на местната власт той има възможност не само да посочва проблеми, но и да предлага конкретни решения, включително за осигуряване на необходимото финансиране. Ако смята, че общината е трябвало да плати за проект, би било полезно да обясни откъде според него е следвало да бъдат осигурени средствата и каква реална перспектива е имало за последващото изпълнение на реконструкцията.

Общественият дебат не бива да се превръща в надпревара за политически дивиденти за сметка на вече предприети и документирани действия. Още по-малко е справедливо да се създава впечатление, че по проблема не е работено, когато официалната кореспонденция показва обратното.

Има още един съществен факт, който заслужава внимание.

Според данните в становището на ОПУ – София пътят е предаден на общината още през 1977 година. Близо половин век по-късно той продължава да има потенциално значение като алтернативна транспортна връзка при затруднения по автомагистрала „Хемус“. Именно това противоречие между собствеността и транспортната функция на трасето е в основата на искането на двамата кметове.

Ако държавата очаква Арабаконак да изпълнява функцията на надежден обходен маршрут при ремонти и затваряния на „Хемус“, логично е да участва и в осигуряването на средствата за неговото възстановяване. Точно такъв дългосрочен подход търсят Иван Гавалюгов и Ангел Жиланов, когато още през март 2020 година настояват пътят да стане държавна собственост.

Диана Русинова и Дамян Маринов имат пълното право да критикуват кмета на Ботевград. Но публичната критика има стойност само когато се основава на цялата картина, а не на отделни удобни моменти от нея. Затова, преди да се отправят нови обвинения, е редно да се отговори и на въпросите, които критиците оставят без достатъчно конкретика: какъв е реалистичният финансов модел за реконструкцията, какви са възможностите за държавно участие и защо предложението на двете общини не е получило подкрепата на АПИ?

Важно е да се подчертае, че отговорността не се определя от гръмките изявления и острите обвинения, а от фактите, конкретните действия и официалните решения на компетентните институции. Именно те, а не публичните внушения и политическите нападки, трябва да бъдат водещи при търсенето на истината за Арабаконак.