На 22 октомври Административен съд – София област ще разгледа административно дело 332 от 2008 г., образувано по жалба на Павлин Иванов Цветков и др. срещу Наредба № 15 за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите в община Правец, приета в началото на годината от Общински съвет - Правец.
Предмет на оспорване пред съда е увеличението на цените на местните такси и цените на услугите в община Правец, направено според жалбоподателя в противоречие на българската конституция и закони.
На първо място жалбоподателят излага доводи за разминаване на направеното увеличение с реалното нарастване на доходите на българските граждани. Изискването за съответствие на дължимите такси с доходите и имуществото на гражданите произтича от чл. 60, ал. 1 от Конституцията. По делото е представена официална статистическа справка от Националния статистически институт, от която е видно, че реалният ръст на доходите на гражданите за периода 2003 – 2007 г. е 38 %, докато общинските съветници са завишили таксите от 2 до 23 пъти (200 до 2 300 %). Така например до началото на 2008 г. за най-масовата техническа услуга – издаването на скица за имот се заплащаше такса в размер на 6,00 лв. В момента, в резултат на направеното увеличение, гражданите трябва да заплатят за същата услуга двойна цена – 12,00 лв. Според жалбоподателя Цветков увеличението на конкретната услуга, ако е съобразено с реалното нарастване на доходите на гражданите, би трябвало да е не повече от 8,50 лв.
На второ място жалбоподателят сочи, че завишеният размер на таксите за административни и технически услуги в община Правец противоречи на изискването на чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, според който стойността на дължимите такси следва да отговаря на действителните материално-техническите разходи по предоставянето на съответната услуга. Видно от представената по делото административна преписка във връзка с издаването на Наредбата, не са налице данни Общински съвет – Правец да е назначавал и обсъждал експертна оценка за разходите, които общината прави при предоставянето на отделните административни и технически услуги. Липсата на подобна експертиза  доказва по безспорен начин произволното и незаконосъобразно определяне на размера на таксите в ущърб на гражданите.
На трето място жалбоподателят Павлин Цветков посочва незаконосъобразност на чл. 38, т. 14 от Наредбата за местните такси в община Правец, която въвежда такса в размер на 50 лева, платима при обжалване на заповеди на кмета на община Правец, с които се засягат права и интереси на гражданите. Според жалбоподателя, с въвеждането на тази незаконна такса общинските съветници ограничават достъпа на гражданите до съд в противоречие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на републиката. Изискването за заплащане на местна такса за обжалване на кметски актове представлява своего рода въвеждане на имуществен ценз, който ограничава правото на хората с ниски доходи да търсят защита на правата си от административния произвол на управниците.
Ходът на делото може да бъде следен от всеки, който проявява интерес към развоя му, в деловодната система на интернет-страницата на Административен съд – София област на www.asso-bg.net.
Павлин Цветков съветва гражданите, ползващи административни и технически услуги от Общинска администрация на община Правец да съхраняват разписките, с които са заплатили предоставените им услуги, тъй като след отмяната на незаконосъобразните такси от съда ще имат правото да поискат възстановяване на внесените от тях суми.
***

Цитат от пледоарията на Павлин Цветков пред Административен съд – София област, в която е направен интересен исторически паралел:

„Уважаеми съдии, молим на основание изложените по-горе съображения да отмените като незаконосъобразна атакуваната от нас Наредба № 15 за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите в община Правец, приета с решение № 34/28.02.2008 г. на Общински съвет – Правец, за да не възкликнем и ние, съвременниците, като правчанинът Дако Вълков, който през далечната 1860 г., когато златишките бейове се опитали с насилие да съберат повторно дължимите данъци, казал на съселяните си: „Не ни остава друго, братя, освен да се преселим в Лъжене (дн. с. Трудовец) или Самунджиево (дн. гр. Ботевград)… в ловешката кааза (околия) се живее по-добре от златишката!” (Ценов, П., Орхание и Орханийско, С., 1926, стр. 141).”