След петгодишно прекъсване Петко Маринов се завърна начело на мъжкия Лукойл Академик. По настояване на ръководството той ще напусне временно поста си като старши треньор на женския Лукойл Нефтохимик, за да помогне на студентите в борбата за купата и титлата. През сезон 2002/2003 Маринов изведе Академик до титла в Южната конференция на ФИБА, тимът взе купата и стана шампион. Ето и първите думи на Петко Маринов:

- Г-н Маринов, с какви чувства се завръщате начело на мъжкия отбор на Лукойл Академик?

- Решението на ръководството да се обърне към мен в този момент ме връхлетя с огромна доза изненада. Признавам, че не го очаквах, а и смятам, че този отбор наистина за в бъдеще трябва да бъде поверен на млад специалист, в който да се инвестира като търпение в името на израстването му и на бъдещите успехи. Но аз съм изключително отговорен към професията си и ще направя всичко, за да съм от полза в сежашната ситуация.

- Следите ли изявите и случващото се с мъжете? От пет години вече сте треньор на женския Лукойл Нефтохимик...

- Разбира се, че ги следя, макар че работя отдавна с жени, при това в родния ми град Бургас. Аз повечето момчета от сегашния отбор ги познавам много добре, защото и преди сме работили заедно. С Тодор Стойков, Тенчо Банев и Димитър Ангелов имаме години в мъжкия национален отбор. Веселин Веселинов беше в юношеския отбор до 16 години. С част от играчите после бяхме заедно и през периода 2001-2003 в Лукойл Академик. Взехме купата на Южната конференция на ФИБА, станахме шампиони, спечелихме и купата на страната.

Кое е най-трудното, което ви предстои сега?

- Да върна вярата в баскетболистите, защото ми се струва, че са я поизгубили. И да им напомня, че имат самочувствие, което къщо са позабравили. Нужно ни е да бъдем единни като екип и да си имаме взаимно доверие като хора, като отбор и да бъдем сплотени. Ясно е, че сега много хора вече ни точат ножа, защото се видя, че Лукойл Академик е уязвим и победим. Тежко ще е, но ние имаме цел - купата и титлата на страната.