България има отбор на европейското първенство по волейбол, но не и на това по баскетбол. Пиша тези редове преди края на първата групова фаза в Полша. Остава още един мач с Литва /б.р. - игран късно снощи/, но какво от това? Дори нашите да направят на пух и прах третия си съперник, представянето им в първите два мача беше направо обидно за тези, които предпочетоха да гледат спорт вместо поредното риалити.

И всичко това след много фанфари и големи балони. След два месеца контроли, тренировки, скъпоплатена подготовка. Нашите толкова си повярваха, че дори хипотезата, че до Словения може да се отиде с автобус, а не със самолет, звучеше обидно. Като теглим чертата обаче, излиза, че отборът на Росен Барчовски от Подгорица 2005 игра по-добре от този на Пини Гершон във Вроцлав 2009. Защото и в трите мача тогава - срещу Хърватия, Литва и Турция имаше драматични обрати и инфарктен завършек и само липсата на шанс ни изхвърли от битката, докато срещу Турция и Полша

четири години по-късно изглеждаме като тъпан на сватба

Какво стана във Вроцлав? В първия мач националите ни загубиха от Полша с 12 точки разлика, но можеше да е и по-тежко. След двубоя се оказа, че сме паднали едва ли не от световна сила. Поляците били страшни, наточили се за европейска титла. Нищо че и те като нас не бяха на баскетболната карта на Европа доста дълго време. А и не вярвам да направят нещо велико, просто защото нямат потенциал. Справка в ранглистата на ФИБА Европа показва, че поляците са 55-и заедно с нас. Пред "европейското чудо Полша" се нареждат Ливан, Катар, Панама, Египет, Алжир, Йордания, Казахстан - да продължавам ли с изброяването. Истината е, че срещу Полша нашите бяха безумно слаби. Истината е, че нашите играят Ганкиното. Стилът ни бил стрелба от далечна дистанция. Е да де, ама трябва и да вкарваш. И вместо да си го кажем - хора, абе толкова си можем, и да чакаме без много приказки мача с Турция, дойде поредният балон. Не били зачетени две точки на Филип Виденов. Голям скандал в Полша. Е, и? Не разбрах добре - 2 или 20 точки. Ако не бяха зачетени 20 т., да се тръшкаме, ама

за 2 точки да правим драма, е просто смешно.

И ако след двубоя срещу Полша имаше някаква надежда, а Пини Гершон се успокояваше, че втори слаб мач не може да се повтори, то турците съвсем ни разкриха. Тюркоглу и компания ни сложиха 28 т. разлика без много-много да се напрягат.

Случващото се в Полша обаче е напълно логично. Националният ни тим изигра 16 приятелски срещи, като само в една от тях демонстрира класа - в победата срещу Русия. Ден по-късно в "Универсиада" момчетата на Дейвид Блат взеха реванш и за всички, които не бяха сложили розовите очила, стана ясно, че това е било по-скоро случайност, отколкото трайна тенденция. В останалите контроли, завършвали с променлив успех, тимът ни просто нямаше лице. Малко преди европейското първенство избухна и скандал с Деян и Калоян Иванови. Убедена бях, че треньорът Пинас Гершон ще удържи на думата си и ще изгони трайно и двамата. Не че не са талантливи, просто така се прави. Той обаче омекна. И какво стана - видя се, че и с Деян и Калоян в отбора, все си падаме. А какво да кажем за американския гард Роулънд? И той много шум за нищо. Посредствен играч, който се разходи на европейското и взе в добавка към това български паспорт. Не се опитвам да правя от представянето на България на европейското трагедия. Напротив - в спорта има логика и това бе поредното доказателство. Нашето първенство е слабо - показват го резултатите в евротурнирите. В нашето първенство има прекалено много чужденци, които задушават израстването на макар и малкото талантливи родни играчи.

Нашето първенство не изнася баскетболисти

в чужбина, а малцината, които играят в странство са в отбори, които дори трудно произнасяме. Просто се чудя, защо бяха всички фанфари, тържества, изпращания, пожелания. Няма да забравя, как министър Свилен Нейков написа поздравителна телеграма на националите, след победата над Русия в контрола в София. Писмото бе изчетено с патос в зала "Универсиада", а разумните хора се изчервиха от срам. Последва тържествено изпращане на аерогара София - сякаш пращаме отбора не във Вроцлав, а на Луната. Да не говорим за претъпкания чартър към Полша, който не успя да побере журналисти и випове. Похарчени бяха хиляди левове за този, дето клати гората. Преди година президентът на баскетбола Михаил Михов се радваше като малко дете на класирането на националите, но очевидно никой от неговите подчинени не му обясни, че това просто е таванът. В случая не е виновен Михов. Човекът разбира от бизнес, не от баскетбол. Виновни са тези, които разбират от баскетбол, но сложиха розовите очила, защото така е по-удобно. Странно беше и друго, че в продължение на една година

никой не отправи нито една критика срещу Пини Гершон

Ако българин водеше тима, то той щеше да бъде сринат със земята още след загубата от Полша. За пореден път обаче на дневен ред е темата за рaболепието ни пред чужденците. В случая от главата на Пини и косъм да не падне, да не вземе да се обиди и да си тръгне. Гершон е голямо име в баскетболна Европа, за това няма никакво съмнение. Но нека не си кривим душата - в двата мача в Полша и той се издъни. И ако отново направим една препратка към предишното европейско с българско участие, то оплюваният от мнозина Барчовски, стоеше по-адекватно. Може би защото е запознат по-добре с родните табиети или за разлика от Гершон знае, че нашите играчи не са истински професионалисти - нещо, което израелският треньор разкри в разгара на европейското.

Дай боже нашите да продължат участието си на европейското, побеждавайки Литва. Но дори това да не стане, дано след това да бъдат направени правилните изводи. Защото всеки греши, но само глупакът повтаря грешките си.

Миляна Велева